Любо Стойков по петите на "Чаровната диктаторка"
Модата - стихия от абстракции, красота,
страст и емоции "Oт игла до конец".
Вестник "Вестник за жената", 1-7 март 1999 г.

- Какво е за вас модата? С този въпрос често посрещате вашите събеседници, какво ще ни кажете вие сега?

- Най-лесно ще е да кажа, че модата е моя съдба или програма, заложена от някого в мен. Тя е невероятно интересна област, която носи мистика и послание от бъдещето. Но това са привлекателните й черти. Модата има и своите негативи, защото едно пристрастяване към скъпи облекла може да разори човек или да го измъчва непрекъснато с диети. Тя е важна част от културата, всекидневния живот и предоставя възможност човек да се осьществи с определен образ. Шармантна стихия от абстракции, развлечения, женска хубост, сраст, флирт, емоции. В нея има някакъв благороден наркотик, който е в състояние да те опияни. Зарежда те с вдъхновение, щом видиш колекция от прекрасни облекла.

- Как ви хрумна идеята вашето авторско модно предаване да бъде със заглавието "От игла до конец"?

- Преди да се захвана с предаването в Нова телевизия, бях автор и водещ на "Блясък", излъчвано по Канал 1. В БНТ преди него съществуваха магазинните предавания на Алис Крайчева, където модата беше "събрана" в една рубрика, и на Бригита Чолакова - в него редом с модата вървяха и теми като кулинария, отдих, всекидневие. Нямаше централизирано, тематично предаване само за мода, казвам го с уважение към двете дами. С Бригита работехме заедно в "Стил" и в "Неделник". Бях консултант и редовен гост в областта на модата. Алис пък взе от мен първото телевизионно интервю, някъде към 1983 г. Поводът беше появата на моята дебютна книга, посветена на модата - "Чаровната диктаторка". Минаха повече от 20 години, откакто написах първата си публикация на модна тема. Предизвикателството да направя авторско предаване беше голямо. Буквално две седмици след като напуснах БНТ, предложих своя концепция за модно предаване в Нова телевизия. Приеха я.
За името на предаванего ми помогна моят баджанак, художникьт Красимир Гюлчев. Направихме около 60 варианта на заглавия, в които ключовите думи бяха конци, копчета, дантели, красота, стил. На Краси много му харесваше "От игла до конец", където хем ги има тези понятия, хем се влага и друг смисъл. Явор Цаков, генерален директор на Нова телевизия по това време, беше вторият човек, който каза: "Да, това е хубаво."
В крайна сметка предаванего е в ефир четвърта година. Амбицията ми е модата да бъде разглеждана и дори усещана като вид изкуство. Затова ме радват отзивите на мои приятели, които казват, че са възхитени от ревютата на Лакроа, Ив Сен Лоран или пък от интервютата, които правих в Ню Йорк, Лондон, Париж.
Идеята на предаването е същата като тази на общоизвестната народна поговорка. "От игла до конец" означава перфектно свършена работа, казано в друг вариант - изпипана от "а" до "я".
В предаването има подчертан стремеж за автентичност и оригиналност. Ние не показваме само това, което идва по видеообмена. Екипът ни отива на мястото на събитието и прави филм. С вълнение си спомням за моментите, в които създавах филмите от Кейптаун, от Торонто, Лондон. Миналата година в Ню Йорк заснех 4-сериен филм. Та ние не знаем почти нищо за американската мода. Тепърва ще опознаваме Америка и американците.

- Има ли разлика между американската мода и европейската? В чия полза натежават везните?

- Тази разлика, която съшествува в стила на обличане на двата континента, е квинтесенция на моя филм от Манхатьн. Всички мои събеседници, от манекените до звездите, съзнават голямата разлика в модния стил на Европа и Америка (в полза на Европа). Американците не крият, че тепърва ще се стремят да правят висша мода, да преоткриват Шанел и Диор. Има разлика в самия начин на живеене. Американците са по-прагматични хора. Гледат на живота много функционално. За тях спортният и полуспортният стил са неизбежна черта от външния вид. Преди дни бях в Париж на поредното прет-а-порте. Мъжките модели, които се лансираха там, бяха странен микс между строго официалното облекло и спортните елементи.
Да речем, върху елегантно сако имаше жакет или жилетка без ръкави с много джобове и ципове. Дори юпитата, тези най-елегантно облечени, скъпо платени градски специалисти, и те в петъчен ден са си извоювали правото да отиват в офисите със спортно облекло.
Въобще в модата всичко е знак и символ. Какво се крие зад тези знаци, съзнателно ли е то, или пък несъзнателно? Можем ли чрез модата да разберем накъде отива цивилизацията, какво означава унисексът? Все по-често се запитваме защо не можем да различим класическата мъжка знакова система във външността от класическата женска. Например в прическите. Мъжете почнаха да изрусяват косите си, да носят обеци! Най-големият чар на модата - повтарям - е нейната загадъчност.

- Какво е вашето лично мнение за това, че дизайнерите лансират грозновати и хилави момичета на подиума?

- Когато видях такива модели за първи път, вътрешно се ядосах. Помислих, че това е някаква нова снобска тенденция, абсурд. Аз поначало съм привърженик на пълнокръвния, жизнен и сексапилен образ на жената, но мога да възприема и новото с неговите странности. Има поне три причини, които налагат ориентир към подобен "нов" типаж. Първо, а това всъщност е законът на модата, не може вечно нещата да изглеждат по един и същ начин. Развитието на модата е спираловидно. Ако се върнем 30 години назад, ще видим, че след ерата на сочните дами и звезди с еротично излъчване като Джина Лолобриджида, София Лорен, Бриджит Бардо, Мерилин Монро и други идва ерата на Туиги - на слабичките, момчешки тип момичета, по които всички пощуряха и започнаха да правят диетаи. През 90-те години истерията се повтаря на друго ниво. Втората причина е свързана с една доста структуроопределяща особеност на модата - антимодата. Когато едно поколение иска да създаде нещо оригинално, то се обявява принципно срещу старото. Досега е била лансирана мода за естествени, добре изглеждащи мъже и жени. Изведнъж идва мода, която навява асоциации с наркоманския вид - сенки под очите, изтерзана физиономия, хилаво телосложение, несъразмерност на тялото. Третата причина е от по-глобален цивилизационен характер. Става дума за една генерална смяна на ценностите. Може би това, което сега ни изглежда зловещо и неприятно, след 4-5 години трайно ще влезе в естетическата система за вкуса и възприятието на хората. Да си припомним как си е пробивала път модата на късите поли, джинсите. Сред врява, крясъци и анатеми.
През последната година има тенденция да се появяват като модели по-сексапилни и по-зрели жени. Все по-често на ревютата се виждат възрастни модели с бръчки и отпуснати форми. Модата не бива да елиминира която и да било от генерациите. Всеки има право да бъде модерен - от бебето до пенсионера.

- Какви други страсти имате, като изключим чаровната днктаторка - модата?

- По принцип модата е частен аспект на една по-обща моя работа върху човекознанието. Преподавам "Фирмена култура и комуникация", "Бизнескомуникация" в УНСС и във Факултета по журналистика в Софийския университет. Това са другите мои страсти. Голяма слабост са и книгите. Имам огромна библиотека. Обичам да плувам, да се разхождам в парка. От три години насам най-ценното ми занимание е играта с моя син Калин. Коментираме страстно колите. Той се безпокои, когато фордът ми почне да буксува.

- Подвластен ли сте на суетата?

- Отчасти да. Аз съм сантиментален и наивен. Първото си прощавам, второто не. Патил съм много от това, че допускам лековерно случайни хора до себе си. Що се отнася до привързаноста ми към вещите, бих казал, че имам странното хрумване, когато правя филм за големите дизайнери като Пиер Карден, Нино Черути и други, да слагам някакьв фетиш на себе си по време на самото събитие. Това е парфюм от същата марка, вратовръзка…
Подобно нещо е вид невинно суеверие. Спомням си, когато правех първия свой филм за Пиер Карден, излъчен по националната телевизия, бях забравил да сложа в куфара си вратовръзка с марката "Пиер Карден". Oт тези, които носех в куфара избрах една по-екстравагантна на Хуго Бос в жьлто и синьо. Тя направи впечатление на Карден и той ме попита каква марка е. Казах му. Тогава той изсипа комплименти колко страхотна е вратовръзката ми. Имам и други фетиши, например камък от Бахамските острови, където бях преди две години със съпругата си Весела.
Падам си малко фаталист. Моите суеверия може би идват от увлечението ми да гледам на кафе - често пъти познавам. Моята тайна за гледане на кафе за разлика от тази на майка ми, която "чете" знаците едно към едно, е, че, виждайки чашата, започвам да импровизирам и говоря това, което кой знае откъде ми идва в главата в момента.

- "Моята голяма цел не са парите, а това, което може да се постигне с тях", казвате в едно ваше интервю. Така ли е наистина?

- Преди време плащахме някакъв данък на идеализма. Хората, които мислеха как да спечелят пари, биваха упреквани. В крайна сметка опитьт на развитите страни показва, че все още човечеството не е измислило по-добър критерий за оценка на майсторството, изобретателността и сръчността от финикийските знаци. Затова трябва да се замисляш за стойностга на онова, което правиш. До момента обаче тази стойност се измерва с парични знаци. Аз специално бих дал пари на някой нуждаеш се, но все пак човек трябва да ги оползотвори разумно.

Разговора води Дани Златанчева