Съжалявам хората, които се лишават от секс
Модният журналист Любомир Стойков и съпругата му Весела пред Валентина Петкова.
Вестник "Дневен Труд", бр. 96/1999 г.

Моден критик, доцент преподавател, автор на няколко книги и десетки филми, създател на тв предаването "От игла до конец", това е Любомир Стойков. Във всяка една от тези си роли той е като излязъл от журнал. Прилежно сресан, ухаещ и добре облечен. Като току-що дошъл от лъскавия свят. Ако надникнем зад т.нар. му имидж обаче, нещата се оказват малко по-други.

В живота Любо и съпругата му Весела са нормално семейство, щастливо с почти тригодишния си син Калин. Откривам ги в панелен апартамент на осмия етаж в кв. "Павлово". Любомир е облечен спортно с кадифен панталон, Весела е с прибрани коси и сив пуловер. Малкият Калин е вперил поглед в "MTV" и пристъпва от крак на крак в такт с Уитни Хюстън. Сядаме в хола, заобиколени от книги, картини и малки скулптури. Весела предупреждава, че се притеснява от журналисти, майка й поднася кафе.

Като дьщеря на учен химик Весела е живяла в дом, в който творчеството е било на почит. Днес, когато мъжът й работи, тя стьпва на прьсти и повече му помага, отколкото пречи. Така е вьэпитана. Твърди, че в брака никога не си е служила с женски хитрости. Харесва очите на Любо, които винаги се смеят и вярва на думите му, че е жената на живота му.

След месец Любомир ще навьрши 45 г. Баща му е бил военен и семейството му често е сменяло градовете, в които е израсъл. Роден е в Стара Загора, днес родителите му живеят в Пловдив. Усета си към хубавото е наследил от майка си. Според него красотата не е само физическата пропорция, а онова невидимо изльчване, което днес е модерно да се нарича флуиди.

- Любо, къде е лъскавият живот, който така щедро сипеш от телевизионния екран?

Л.: Аз не сьм част от него. Мястото ми най-точно беше определено от проф. Пантев, който ме нарече: "Добрият пощенски гълъб, който носи модните вести от цял свят"... А тове, че живеем в панелен апартамент... жилището не е наше. Ние нямаме свой дом, но сме заредени с търпение, че един ден това ще стане. Мечтата ми е да имам нормален кабинет, където да подредя вичките си книги, имам над 10 хил. тома.

- Как успя да превключиш и да се наложиш в тази толкова сладка, но по-скоро непризната у нас област - модата?

Л.: Преди повече от 20 години публикувах пьрвата си статия за мода. Повратът настъпи от лекциите по естетика при Исак Паси, докато бях студент. После работата ми при Иван Славов, на когото бях асистент в кича и модата. Книата ми "Чаровната диктарка" излезе през 1982 г.

- Твърди се, че случайно си се озовал в света на модата?

Л.: Всеки има право да ме обича или не. Но не е справедливо да се пренебрегва това, което човек е направил.

- С какви очи гледаш жена си след интервюта с топмодели?

Л.: Казвам й, че тя е най-хубавата, без да бъда лицемер. Когато работя, не мога да превключа на друга вълна. Често вземам инрвютата си на крак, между две светкавици.

- Имал ли си с някоя манекенка нещо лично?

Л.: Не сьм се стремял към това, но сьм получавал комплименти, които са били искрени, а може би ми се е искало да е така.

- Не се ли страхуваш да го признаеш пред Весела.

В.: Та аз изобщо не го ревнувам.

- Защото си уверена в себе си.

В.: Заедно сме от 14 години. Оженихме се, когато той беше на 31, а аз на 28 години. И двамата знаехме какво искаме от живота. Случи се така, че, когато се срещнахме за първи пьт, аз имах приял, Любо сьщо не беше сам. Разминахме се, но след години съдбата отново ни сьбра.

Л.: Често казвам на моите студенти, че жената, както и мьжът, преди да направят своя избор, трябва да имат опит. Което не означава, че ги подтиквам към безразборна смяна на партньори. Но как може едно момиче на 25 г. да е сигурно, че мъжът, към когото се стреми, е нейният бъдещ сьпруг.

- Как?

Л.: Тя трябва да е опознала сравнително добре мьжете и да е разбрала кой е нейният тип. Да е усетила богатия регистър на удоволствията, но и на отговорностите. Защото в брака удоволствията са по-малко от отговорностите. Или както казва Гьоте: "Любовта е нещо идеално, а бракът е нещо реално. Смесването им не остава безнаказано".

- А мястото на секса?

Л.: Не мога да си представя живота без секс. Сексът е белег на виталност, на активност - и творческа, и професионална. Безкрайно сьжалявам хората, които са изгубили интереса си към другия поп. От такива хора не може да се очаква много. Сигурно има изключения, но... Най-доброто средство да се опознае жената е любовта. Сексът това е нежността, топлотата, всичко, което могат двама да си дадат.

- Като познавач забелязваш ли промяна в младите момичета от онези години и сега.

Л.: Днес младите момичета са готови да направят компромис с ума на своя партньор за сметка на финансовото му положение. Често това е илюзорно, защото утре този мъж може да се окаже без пари. Много важно е мъжът да е толерантен и по отношение на професионалните й амбиции.

- Като теб?

В.: Завършила съм българска филология и библиография, работила сьм в няколко редакции.

Л.: Помага ми и в моята изследователска работа. Сега съм я оставил само да се грижи за синчето ни, но няма да е задьлго.

- Весела, не се ли чувстваш в сянката на мъжа си?

В.: Не сьм професионално ощетена. Вьзпитана сьм мьжът да е стълб в семейството, а жената да има по-второстепенна, декоративна функция.

- Любо, ти като че ли си доволен от този балкански модел. А какво не харесваш у жена си?

Л.: Няма да отговоря на този вьпрос, това е семейна тайна.

- Само не ми казвай, че отношенията ви са хармония и красота, като филм от "Игла до конец".

Л.: Жена ми е притеснителна, особено пред медиите. За нищо на света не би дала интервю. Чудя се сега как се съгласи. Пределно скромна е и прекалено добра. Наивността е наш общ недостатък.

- Ти, наивен?

Л.: Лесно допускам хората до себе си, после разбирам, че съм предаден - морално и професионално. Тогава ставам безкомпромисен.

В.: Понякога у Любо ме дразнят дребни и незначителни неща. Напоследьк разсеяността му. Но нищо повече. Инак нямаше да сме эаедно толкова време.

Л.: Едно от добрите качества на жена ми е пестеливостта й. Моите пръсти са много по-широки.

- А ти не я ли потискаш със суперестетските си претенции. Горката, сигурно не смее да се облече, преди да се консултира с теб?

Л.: Напротив, тя е голям естет. По принцип жените имат по-добре развито чувство за красота. Koraто се загледам по хубаво момиче на улицата, тя не ме бута с думите: "Защо гледаш чужди жени", а заедно коментираме походката, облеклото, сексапила. Това може да стане, ако видим и красив мъж. Има и друго. По външния вид на мъжа аз съдя каква е сьпругата му. Има много немарливи жени.

- Нали българката е най-хубавата жена?

Л.: Българката е от най-красивите европейки, но е много невзискателна по отношение на дреболиите - аксесоари, козметика, парфюми, колани, чанти... Всеки втори чужденец, който се занимава с мода, установява, че нашите момичета са с прекалено тежък грим.

- Като че ли на вас двама ви всичко ви е наред?

Л.: Не е така. Изпитвам вечното съмнение дали сьм на точното място в точното време. Аз сьм маниакален работохолик и не бих си простил грешна посока.

- Студентките ти свалят ли те?

Л.: Ако някой преподавател каже, че не е флиртувал със студентките си, ще излъже. Флиртът е неизбежен. Още преди да се оженя, бях преподавател и мога да споделя неща отпреди брака ми. Имал съм връзки и сьс студентки, но след като те са завършвали факултета и вьв времето, когато още не бях женен. Виждаш ли как се измъквам.

- Ясно е, че от от теб нищо не мога да изкопча…