Младото българско поколение се облича свежо, интелигентно и разкрепостено

Интернет Медия БИГ.БГ 25/6/2006 12:00:00

Българинът започва да отделя все повече внимание на начина, по който се облича и да подбира по-добре облеклото, подходящо за различни поводи – работа, почивка или официални случаи. Според признатия като най-добър български моден критик и телевизионен журналист Любомир Стойков, направил филм-портрет на голяма част от световните дизайнери, сред които Аликзандър Маккуин, Джанфранко Фере, Живанши и много други, тази положителна тенденция се дължи на няколко причини.

В последните години българинът осъзна връзката между социалната и знакова функция на дрехата и професионалния успех. Най-напред тази положителна промяна се забеляза сред представителките на нежния пол. Безспорна роля е изиграл също процесът на глобализация и информационният поток за модните тенденции, който стига до нас вече много по-бързо. Според модния корифей, обиколил света и присъствал на най-значимите модни събития, младата генерация българи по нищо не отстъпва като находчивост, елегантност или провокативност в облеклото си от своите връстници в другите държави на запад или изток.

“Младото българско поколение, особено ако вземем групата на тези, които учат в колежи, в университети или доколкото можем да говорим за български юпита, се обличат с подчертан респект към това, което се нарича нестандартно, некласическо, неофициално – казва в интервю за Радио България Любомир Стойков. – Така нареченият “casual style” или по-небрежното облекло си пробива път най-вече чрез младите генерации. Забелязвам, че у нас то е в много интересна миксирана форма между клубно облекло и “street fashion”, което е функционално, практично, но което има и доза елегантност, свързана с определени модни течения, влияния и тенденции като цвят, тъкан и т. н. Младото българско поколение се облича свежо, динамично, много интелигентно и заедно с това разкрепостено. Хубаво впечатление ми прави овладяването на известната доза вулгарност или пък крайна еротичност в облеклото, каквато се забелязваше преди десетина години, когато имаше залитания по ултра късо, много еротично, много прозрачно, много силен грим, много фрапантно и предозирано като еротика облекло.”

Модата, музиката и спортът са сред любимите теми на младите хора. Затова модният ас смята, че в училище би било добре, ако се изучават повече предмети, свързани с естетиката, вкуса, стила, модата и модния дизайн. В създадения от него през тази година свободноизбираем предмет по модна журналистика се записват 80 студенти от всички специалности на Факултета по журналистика и масови комуникации на СУ.

“Трябва от най-ранна възраст децата да се формират в естетически, в културен план като хора, които могат да разпознават красивото от грозното, естетичното от пошлото, които трябва да познават много добре себе си, душата си, характера си, тялото си, за да могат да намират своята идентичност чрез стила, който ще изберат – казва Любомир Стойков.- Знаете какво море от субкултури съществува. Едни харесват хип-хопа, рапа, други предпочитат неопънка и т. н. Така че в това отношение под възпитание разбирам солидна доза информация, знания за това какво означава елегантност, облекло, какви са стиловете, какви дизайнери има, по какво Джон Галиано се различава от Аликзандър Маккуин или Стела Маккартни и т. н. Или ако говорим с имена на български модни къщи, на български дизайнериq защо Виргиния Здравкова е наричана “диамантена” дама и от цял свят, в това число от Холивуд, й правят поръчки? Защо Албена Александрова е привърженичка на стила “Галиано”? Всичко това идва да ни подскаже, че от много ранна възраст младите хора трябва да бъдат ориентирани в морето от стилове, в това изключително разнообразие от тенденции, цветове, платове и т. н.”

Положителни тенденции се наблюдават и в стила на обличане на представителите на българския политически елит, което говори за по-висока политическа култура и поведение, смята също модният критик. Днес почти няма световни марки, които да не са представени у нас. Как е повлияло това на българския моден живот?

“Това повлия и на пазара, и на мисленето, дисциплинира много нашите създатели на облекла и търговци на облекла, защото това е един от плюсовете на глобализацията – казва Любомир Стойков.- В България дойдоха марки като “Бенетон”, “Макс Мара”, “Мотиви”, “Пако Рабан” очила, “Каролина Ерера”. Мога да изброявам до утре. Те идват у нас със схемата, позната в целия свят, т. нар. франчайзинг, маркетинга, който се прави, интериорния дизайн, функционалността на тези магазини и това дисциплинира българите. Не само дизайнерите, производителите и търговците, но и потребителите. Така например, нещо съвсем ново у нас е индивидуалната услуга ушиване по мярка с компютърна корекция, което прави българската модна къща “Миро” от Пловдив. В момента подготвят също голяма фабрика и магазини, с които ще позволят на българина буквално за часове да си купи конфекция, която обаче е направена специално за тях. С компютър дрехата се коригира според индивидуалните размери, подава се сигнал в производството и получавате облекло, което е вашата “втора кожа”.”

Какво е нивото на българските дизайнери и може ли българската мода да се мери със световната?
“На зрялата школа от български дизайнери не й беше никак лесно, когато преди 15-16 г. започна този преход, защото те се бяха формирали при други условия – обяснява модният критик.- Но независимо от всичко, част от тях като Мария Недкова, Жана Жекова, Даря Манченко, Йорданка Чернаева и редица други, успяха да се адаптират към новите конкурентни условия и пазарни механизми и с чест се представят не само в България, но и в чужбина. Например “Рила стил”, която сега е известна под името “Бати Балено” или новата марка “Капаска”, както и “Миро”, “Тани” и други наши модни къщи, работят по европейски и световни критерии. Използват най-новите модерни технологии за производство на облекло. Но разбира се, положението не е розово с българския дизайн. Много от модните къщи фалираха. Много внимателно наблюдавам младата генерация дизайнери и тези от средното поколение, както и българите, които учат в чужбина. Мария Дойчинова завърши Академията за приложни изкуства във Виена, специалност мода. Току що се завърна от Лондон, където специализира при две от най-големите имена - Ролан Море и Хюсеин Чалаян. Мария Дойчинова е участвала със свой модел в колекцията на Хюсеин. Деси Стойчева също жъне големи успехи зад граница. Мога да спомена още имена като например Станислав Петров, който е стипендиант на консултантска къща “От игла до конец”. Той завърши Академията за висша мода в Рим и сега работи дизайн за някои от най-големите италиански марки. Ина Асса, която завърши “Ес мод ” в Париж прави последните колекции дизайн на обувките и очилата на прочутата модна къща “Пако Рабан”. Така че аз съм оптимист по отношение на най-новите генерации дизайнери. Това, което постепенно заличаваме като проблем, е липсата на технологична база и сериозни инвестиции. Това е, което ни липсва, но аз съм сигурен, че ще бъде преодоляно, особено с влизането ни в ЕС.”