БЪЛГАРСКАТА МОДА ПРЕЗ ХХ ВЕК
/ЩРИХИ КЪМ ДИНАМИКАТА НА ВКУСА И ЕЛЕГАНТНОСТТА/

(Статията е публикувана в книгата: Стойков, Л. Алманах на българската мода 2000. Изд. "От игла до конец". С., 1999, с. 4 - 28.)

Обща характеристика

Феноменът "българска мода" поставя на изпитание редица обществени,исторически и културни ценности,характерни за цялостното развитие на нашата страна през двадесетото столетие. И до ден днешен, когато се каже "българска мода" склонните към по-голяма национална самовзискателност умове и критици повдигат учудено вежди,за да изразят категоричното съмнение относно легитимността на едно подобно понятие. Защо? Дали, защото на фона на общото ни изоставане от световния технологичен и културен прогрес думата "мода", приложена към нашите условия звучи комично и фарсово? Или пък, понеже и сега - в края на века трудно може да се открият аргументи за силата и влиянието на българския моден дизайн върху модното развитие в Европа, в частност - на Балканския полуостров? Невъзможно е и да посочим имена на големи модни творци, които подобно на представители на класическите изкуства, като например музикалните - певчески и инструментални, пластични и др. са известни в целия свят; оставили са траен отпечатък в най-новото развитие на световната култура. Къде е, например, българският Борис Христов в модата? Нямаме нито Жул Паскин, нито Христо Явашев, нито Петър Увалиев, нито Райна Кабаиванска на попрището на отечествения моден дизайн.
Българска мода обаче съществува и то не от едно и две столетия. Основания за това твърдение ни дава изначалната теза, свързана с най-широкото тълкуване на понятието "мода", а именно - като стил и маниер на обличане, формиран под влиянието на икономическите и социалните условия,технологичното развитие, а също така и в резултат на културата, морала и вкуса на хората.

Двадесетият век предлага една доста противоречива характеристика на състоянието и развитието на нашата мода. В тази противоречива и нееднородна картина не може да се пренебрегне скокообразното и неравномерно развитие на българският моден дизайн /доколкото може да се говорим за такъв/. Потребността да се навакса пропуснатото през стотиците години на чуждо потисничество, робство и асимилация, както и общата изостаналост на нашето общество дори налагат полето на модата като своеобразен лакмус за осъвременяването и цивилизоването на обществото. Ако се вгледаме бегло в следосвобожденските години и осмислим първите признаци на модернизиране на външността,на стила на обличане и на поведение на българите,несъмнено ще отбележим както голямата скорост, с която се извършва това,така и началните опити за внасянето на българско звучене в създаваните облекла и аксесоари. Първата /или една от първите/ модистки къщи у нас е създадена само няколко години след Освобождението. Това е ателието за дамски и детски шапки в Русе "С. & P. Блаунщайн", основано през 1883 година и титулувано още по онова време като "главна и най-стара модистка къща в Русе". То е разпространявало модата в украшения за глави не само в крайдунавския град, но също така в София и Плевен.
Респектиращ е и фактът, че само няколко години след като се появява на бял свят флагманът на световната елитна мода - списание "Вог" /1892/ у нас Елена Ушева създава "Мода и домакинство", първият български моден журнал, който е с двуседмична периодика и започва да излиза през 1897 година.

Фрагментарната характеристика на българската мода би била още по непълна, ако не се вземе предвид и желанието на предците ни да се цивилизоват час по-скоро, да наваксат бързичко изостаналостта - макар и на първо време чисто външно. Един от сравнително лесните начини за бързото доб лижаване до "Европата" е възприемането на новия стил на обличане. У нас модерните дрехи и въобще съвременните образци на поведение и облекло проникват откъм Русия, в частност - от Одеса и Санкт Петербург, а също така и от Париж, Виена, Букурещ, Белград и др. Не трябва обаче да се забравя и обстоятелството, че най-траен отпечатък върху модата ни през деветнадесети век така или иначе оставя Турция. Достатъчно е да цитираме впечатленията на Чарлс Дикенс, за да се убедим в истинността на това твърдение. В един откъс от Варненските кореспонденции на великия писател и журналист четем: "Тук модата е навлязла през 1850 г. и идва от Цариград. Улиците на града, както впрочем и в другите градове на Турция са тесни, неправилни, криволичещи, лъкатушещи в различни посоки, мръсни и обикновено непавирани. Калта във Варна е особено дълбока пред житните хамбари около пристанището и при Татар порта. Инак климатът е добър, а водата е с превъзходни питейни качества...".

Лидери на влияние

Социално-психологическият и културно-антропологичен механизъм на модата като феномен, в който подражанието е една от основната трансми-сия за пренасяне на стилове и вкусове предполага задължителен епицентър на влияние. Този източник на определени предпочитания в оформянето и конструирането на външността има различен произход за различните общества, групи, кръгове. Кои са били основните лидери на модно влияние през изминалото столетие в нашата страна? При формалните или пък неформалните водачи се забелязва по-голям ефект на безкритично възприемане, следване и дори издигане в култ от страна на привърженици и запалянковци? Как са се сменяли лидерите на масовия моден вкус и какви са били границите на тяхното културно, естетическо, емоционално и психологическо въздействие? Кои причини са налагали смяната на лидерските позиции в диктуването на новите моди? И в края на краищата какви са били най-видимите резултати от лансирането и възприемането на един или друг маниер на обличане и разкрасяване?...
Основни фактори, респ. лидери за разпространението и налагането на новите моди в следосвобожденска България са: царският двор; обществените и политическите водачи; литературните творци; ярките представители на сценичните изкуства /театър, музика, танц/; кинозвездите; други екстрава-гантни и фамозни особи.
Аристократичният живот, зараждащият се хайлайф /с всичките уговорки за неговата оригиналност!/ в значителна степен се реализират чрез главните символи на суетата - облеклото и допълненията, накитите и украшенията. Около княгиня Клементина /принцеса, съпруга на принц Август Сакс-Кобург-Готски и майка на Фердинанд/ и княгиня Мария-Луиза /първата съпруга на Фердинанд/ се заформя кръг от придворни дами, сред които изпъкват с чара и елегантността си Мара Белчева и Султана Рачо Петрова. Ето как граф Робер дьо Бурболон - личният секретар на княз Фердинанд, описва един от многото приеми през 1901 година, като отделя специално внимание на външността на присъстващите дами: "Бахметиева носеше роклята със сърмените пайети, с която я бяхме видели у тях,и великолепна диамантена диадема с гроздове от перли. Белова - берлинска рокля с красив корсаж /но съсипан от чудовикщните буфан ръкави/, с цвят на розов лист, с бяла дантелена гарнитура,прелплетена с черен копринен гайтан, и презрамки от черно кадифе... Сензационното завръщане на госпожа Султана Петрова, отново приета в двореца, след като уж писмено се извинила на княза: розов атлаз, волан, прикрит под сърмена бродерия. Госпожа Винарова - в стара, но изискана рокля от кремав атлаз с букетчета стил "Помпадур". Маркова носеше роклята на княгинята /Мария-Луиза/, от същата материя в бледорозово и сребринсто като голямата ни пътна чанта. Знаеш ли кой изглеждаше най-добре? Госпожа Николаева с роклята си от бяла дантела с прикрит волан и златист колан с втъкани перли".

Чарът на българката не е просто биологична предразположеност към грациалния тип,а още по-малко пък е банален мит за компенсиране на уклоните ни към национален нихилизъм. Той е реалност,интересен и магичен продукт на наследственост и култура, естетика и морал. Природният усет към красотата и уменията да се изтъква всичко най-хубаво във външността са отколешни черти, характерни за българските жени. Не са могли, а и днес не могат да ги подтиснат нито робство, нито икономическа криза, нито временни културни неудачи.
Открай време народът ни твърде точно се е произнасял за понятия като "модност" и "модничене","гиздавост" и "елегантност", "хубост" "кокетство". С невероятна прецизност народното съзнание е отграничавало красивото от грозното; изтънченото от безвкусното. Старите фотографии от края на миналия и началото на настоящия век са запечатали пози физиономии, тоалети и аксесоари, които и днес не престават да извикват чувства на наслаждение, възхищение, носталгия и даже умиление и сантимент. Достолепни фигури с осанки,елегантни костюми и шикарни допълнения - всичко това издава съзнанието и самочувствието за тежест в обществото, за чест и за цялостна представителност - вътрешна и външна.
Старите български издания,като вестник "Ружица", например, апелират за хармония между духа и тялото, хубостта и мъдростта, красотата и приличието. Духовната хубост се издига на пиедестал и без да се противопоставя крайно на белилото и червилото все пак получава предимство. Морал, целомъдрие, душевна добродетел - ето част от задължителните щрихи към портрета на едновремешната българка. Елегантността не е означавало сляпо следване на чуждите моди- твърдят повечето от тогавашните издания. Дълго време списание "Българка" воюва ожесточено срещу носенето на корсета. Ето и някои от най-сериозните му аргументи в тази полемика: "Манията да се стягат причинява не една вътрешна болест, като затруднявание стомаха и др. т. защото достатъчно е да си представим конструкцията на человеческото тяло, за да разберем, че когато едно силно стягание се упражнява в средата на талията, съседните органи се разместват или нагоре или надолу"...

Елегантността на българките в края на ХIХ и началото на ХХ век е проекция на няколко мотива - вкоренения по родов път усет за красота и красиво; страстното желание да се европеизираме час по-скоро след столетията на национално потисничество; цялостното раздвижване в духовния живот, културата и изкуствата в съвременна България.
Кои жени са били пример за модерно оформяне на външността, за изящни маниери, красиви обноски безупречни тоалети? В много голяма степен - интелектуалките - актриси и поетеси, кинозвезди и оперетни или оперни певици. Сред тях се открояват незабравимите Екатерина Каравелова и нейните дъщери - Виола и Лора.
Днес ние сме подвластни и развълнувани както от трагичната им съдба, така и от неотразимото им въздействие на елитарни, на шармантни жени и енергични общественички. Мими Балканска,която подлудява с чара си безброй мъже и благодарение на която панталоните през 20-те години на нашия век стават неизменен атрибут от тоалета на съвременната жена. Подобни чувства ни обземат и при спомена и ретроспекцията за една от най-интересните особи в българския женски интелектуален и социален свят Мара Белчева - вдовицата на държавника Христо Белчев и впоследствие - спътница до самата му смърт на Пенчо Славейков.
Елегантността в живота на българката придобива нови измерения и с началото на участието ни в европейските конкурси за красота,където още първата Мис България - Люба Йоцова, ни представя достойно. Следват Кунка Чобанова /"Мис България за 1930 г./ и други. Свое място в този въображаем паноптикум на българската дамска елегантност и на лидерите на българската мода имат дългогодишната придворна дама и фаворитка Султана Рачо Петрова , и "вечната и святата" - божествено красивата и невероятно талантливата Елисавета Багряна - перлата на българската женска поезия.

Не би било правомерно да се изключва столицата ни София като социален, културен, административен и стопански център, заемащ лидерски позиции във формирането на новия вкус и на новата мода. Като цяло тя е фокусирала вниманието на всички българи /и на живеещите в нея, и на приходящите от провинцията, и на живеещите в останалите градове/ с новите стилове в облеклото, проникващи от столиците на по-развитите и модерни страни - Букурещ и Виена, Париж и Лондон. Наистина: "Столичани от края на 19-ти и първите десетилетия на 20-ти век се оказват възприемчиви за новото. Може би нашите баби и дядовци са жадували да бъдат "в крак с новата мода", за да утвърдят в себе си усещането, че живеят в свободна страна, и то в нейната столица. От Освобождението,та чак до наши дни водещи в София са европейските модни тенденции. Големите промени в европейското облекло, станали в началото на века,в периода преди Първата световна война и след нея, 20-те години, 30-те години,годините на Втората световна война, големият "бум" на хипарската мода от 60-те70-те години са промени и в начина на обличане на българина и на софиянеца, макар това да става със закъснение" (4).
За лидерите на влияние и основните фактори, способстващи за "модната зараза и подражение" в млада и свободна България могат да се приемат онези модообразуващи източници - информационни и естети-чески, културно-антропологични и социално-йерархически, персонално-личностни и държавно-политически, които са правели силно впечатление с новите ценности и символи, с модерния дух и маниер, които те са предлагали и налагали. Възприемането на новата мода е било въпрос не толкова на сляп конформизъм, колкото на демонстриран стремеж за промяна, за присъединяване към новите културни и поведенчески образци, установени в напредничавата цивилизация.

2. Българската мода от началото на века до Първата световна война;

В края на миналия и началото на настоящия век постепенно сформиращото се светско общество в София, Русе, Пловдив, Велико Търново и още други по-големи градове започва да налага вкус и маниер на обличане, който е силно повлиян от сецесиона. С особена изисканост и елегантност се откроявали такива дами като Екатерина Кожухарова, Елена Бурова, г-ца Люба Никифорова, г-жа Губиделникова и др.(5) Историците свидетелстват, че Екатерина Кожухарова - съпругата на известния директор на "Климентинската болница" се носела с тоалети от тюл и сатенирана коприна, изработени във френската модна къща "Рендон";Елена - съпругата на Харалампи Буров правела впечатление с женствената и същевременно величествена дреха, дълга до земята и богато украсена с кадифе, мъниста и тюл, закупена от прочутата модна къща "Пакен"; а г-жа Губиделникова впечатлявала всички с тоалет от креп-марокен и брюкселска дантела, чийто силует бил с характерната за модния стил високо вдигната талия и изящно деколте.(6)
Какво по-точно се е носело в първите години на ХХ-то столетие? В какви кройки са били дрехите? Как се е постигала модната за онова време форма на талията - "дълга и прибрана"? От какви платове са се изработвали облеклата? Какви шапки и украшения са били актуални?... За да задоволим интереса си към модните вкусове от този период ще трябва да поразлистим прашясалите вестници и списания и от голямата дистанция на десетилетията да вникнем в тяхното съдържание, да се вгледаме в техните снимки, да осмислим внимателно посланията им.(7) И така ще научим, че през есента и зимата на 1900 и 1901 година ролята на корсажа е била все още много сериозна. Колкото по-усложнена била неговата кройка - с повече шевове и съответно - на повече части, толкова по-добре това се отразявало на талията - тя се удължавала и прилепвала елегантно по тялото. По правило корсажите слизали на дължина 15-20 сантиметра под талията. Твърде модни били корсажите - жакети, чиито горни предници са подплатени допълнително и към които се пришивали ревери. Подплатата обикновено била от коприна и цветово решена във виолетово, лилаво, черно, пепеляво или тъмно-кафяво.

Предвид ниските температури и обичайните за есенно-зимния сезон студове особено практични били кожените материали, от които се изработвали жакетите, болерата и пелерините. Най-добре било да се използва за направата им смес от "астраган - муаре с къдрав астраган /на буклички/, с монголска коза и пр.". В България тогава малцина са могли да си позволят лукса да носят толкова скъпи одежди и затова повечето са се снабдявали с облекла от обикновена кожа,които обаче били лошокачествени,нетрайни, лесно се късали и в крайна сметка не вършели добра работа, ако, разбира се, не били добре обработени предварително - химично и механично. Това е накарало мнозина дами с изискан вкус да започнат да предпочитат тоалети, изработени от зибелин /плат имитиращ кожата с мъх от дълги косми/. Той се откроявал сред сродните му платове, внасяни от Англия, чиято повърхност е била по-грапава, а структурата - по-усложнена. От него се изработвали костюми с жакети, болера и корсажи - жилетки. Тогавашните модни експерти ги препоръчвали както за разходки по улиците, така и за официални посещения. Тъкмо този тип костюми и рокли спомага за постепенното отърсване на българката от многото облекла, слагани едно върху друго и нейният все по-решителен избор в полза на практичността и удобството, функционалността и изчистеността на облеклото.
Какво представлява хубавата дреха без бродерията и без допълнителното украшение? Въпрос на елегантност и достолепие са бижутата от злато, както и използването на златни нишки в сложните бродерии, галончета и ширити. Модерни за бродериите били белите, кремавите, розовите, черните и жълтите тонове. Апликациите най-често са във форма на цветя и листа, направени от тафта и дантела. За по-улегналите дами се препоръчвали тъмни, предимно черни шапки, украсени със светли пера и панделки, а за по-младите: украшения за глава,издържани в по-светли, по-весели и пъстри цветове. Промяна настъпва и в носенето на такива модни аксесоари, допълнения и отделни компоненти в дрехата като връзката, жабото и яката. Видът на яката започва да влияе все повече на формата и въобще върху характеристиката на околните украшения.

Летният гардероб на българката от началото на века е позволявал на болерото да измества изцяло или почти напълно корсажа и жилетката.(8) То се удължава на гърба и стига до талията, а предниците също са по-издължени. Болерото е добре плисирано и се изработва предимно от черна тафта. Основен естетически и функционален център на дамското облекло е - естествено - роклята. Какъв тип е бил модерен тогава? Това е типът "ампир" - от империя, който редом със своята величественост и бил и доста капризен,защото според неговите изисквания силуетът следва да е прав и да се спуска от яката надолу /със или без допълнителни платки/. Такъв силует предполага стройна и висока фигура, а е известно,че телосложението на българката като цяло не се вписва в тези критерии - "по-пълните за удобна домашна дреха трябва да предпочитат от тоя кроеж само матине 15-20 см дълго под талията". Жакетите /или още - саката/, носени от представителките на нежния пол са прави и дълги, като напомнят малко по форма на кожусите, обличани от техните баби и майки. Почти изчезват високите яки, а реверите стоят общо-взето като при болерото. Водещи платове за летните рокли и блузи стават вълненият муселин, фулардинът, памучният сатен и др., а за направата на яките и поясите на блузите били използвани главно галони /сребърни или златни/, тафта и пискюли от сребърни или златни нишки.
Шапките стават по-широки и по-плоски. Изработват се от златен и прозрачен тюл, който е дюс или пък се смесва с коприна /съответно - черна,бяла или друга на цвят/. Твърде актуални са били бледо виолетовите сламени шапки, украсени с нарциси,както допълненията за глава, драпирани с черен копринен тюл,ушит със злато върху кремав или ягодово червен атлаз. Спирайки се на украшенията в никакъв случай не бива да пренебрегваме комбинациите на тъмните корсажи със златните бижута - медалиони и сърца, закачени за златни синджирчета, както и кораловите гердани, преметнати два пъти върху шията /нерядко за тях се закачали часовници или някакви други дребни и изящни предмети/.

Българинът още в зората на двадесетия век е проявявал своето тънко чувство за платовете и в значителна степен е изповядвал максимата, че модерността е въпрос не само на форма, но и на качество на материала. Във времена,когато формалното разнообразие и пъстротата в жанровете на облеклото са сведени до минимум господствал принципът: "Платовете правят модата". Така например за сезона есен-зима 1909-1910 година на дневен ред са сивите тонове, а като най-престижни са се смятали вълнените и плетени материи,изработени в Амстердам и Лондон. Оттенъци като синкаво-сивото, гълъбовото и сребърно сивото са се смятали за особено актуални. Редом с това изисканите мъже и жени са отдавали предпочитание на меланжа, резедата,ръждивите и кафеникави тонове. Четейки модните страници на нашенските журнали от онова време,може да констатираме, че е била налице завидна текстилна компетентност, ясна информираност и респектираща наличност на практични и удобни, качествени и издръжливи тъкани, повечето от които освен всичко друго и до днес се ползват с голям респект - като да речем "рибената кост" или добре десенирания на едри карета вълнен плат. Но главните цветови акценти падали върху сивите и черно-белите тоналности. Както е отбелязано в един преглед на новостите в платовете в сп. "Модерен шивач": "Сиво върху сиво също е застъпено почти във всички колекции от мостри,които донасят новостите и то в най-обширния смисъл на думата. Почти същите цветове на летния сезон са застъпени и в есенния с изключение и изменения, които подхождат на студеното време и, които то изисква да бъдат по-умерени в боята и образеца, а силни и плътни в материала. И освен това десените,които през лятото бяха дадени линирани,а сега вече са изменени в диагонални или малко на зиг-заг... Повече от всякога сега тонът на сивото е в своя триумф, а след него застъпва черно-бялото. Сивият тон е по-силно застъпен от колкото по-преди и то в следните видове: оня на щуката, каменно-сивия или тъй наречения алуминий, полско и циментово-сивото." (9)

Неразделна част от модните критерии за всяко време са изискванията към женската хубост и привлекателност. И ако в наше време конкурсите за красота толкова изобилстват, че са на път да се обезценят окончателно, то в началото на двадесетото столетие подобно явление е истинска сензация и коментарите около него продължават не с дни, не със седмици и месеци,а даже с години. Първото /или едно от първите?/ по-сериозно състезание по красота се провежда през месец ноември 1909 година в София. Конкурсът е организиран от Столичното журналистическо дружество в градското казино и е съпътстваща проява на традиционния бал на художниците. Най-много гласове и първото място завоюва учителката в първа гимназия Милка Миткова, на второ е класирана Лора Каравелова /по това време - Лора д-р Дренкова/ и на трето остава Люба Панайотова. Както става обикновено и този конкурс предизвиква скандали и съмнения за некоректност при гласуването. Сред коментарите на някои от съвременниците и свидетелите на състезанието има и такива,които смятат, че за най-голяма красавица е трябвало да бъде обявена Лора Каравелова, а не Милка Миткова, тъй като у последната се наблюдавала известна диспропорция между лицето и тялото - макар и много хубава, главата й била доста голяма и това създавало впечатлението за естетически дисбаланс: "В празнични дни ставаха вечерни увеселения в градската градина. Казиното беше център на тия появи. Там се провеждаше и балът на художниците. И на един такъв бал се избираха царици. Лора беше между цариците. Ние всички гласувахме за Лора. Обаче имаше една учителка Миткова (беше в нашата първа гимназия), която имаше много красива глава. Но някак главата й беше голяма за нейната малка фигура. И страшно се възмутихме, че тя получи първата премия." (10)

Специалното издание, което Столичното журналистическо дружество отпечатва по повод на това събитие съдържа интересни мисли и оценки /някои от които в стихотворна форма/ за красотата и любовта на Иван Вазов, Пенчо Славейков, П. Ю. Тодоров и др. Но особено силно звучат думите на Пейо Яворов за красотата и по-специално за нейните духовни, интелектуални измерения,които са по-вълнуващи и по-трайни от физическата хубост. Този естетически релативизъм и пиетет към духовния чар е съхранил своята свежест и актуалност и до ден-днешен: "Мене е чужд класическият идеал за женската красота, който се удаваше да бъде въплътен в мрамора. Само музиката може да загатне виденията на днешния мъж. Сега захождат слънцата на всички култове и в здрачът на настъпващата вечер ние можем само да чувстваме. Затова някога красотата беше един физически дар, а днес е една душевна способност, - едно изкуство.
Жената е длъжна да бъде хубава - и когато не е такава, причината е само в нейното неумение." (11)
От този период датират и завидните усилия, които българските предприемачи полагат за създаването и развитието на нашата модна индустрия. През 1900 година в Асеновград Христо Ковачев създава първата фабрика на Балканския полуостров /първоначално ателие-работилница/ за изкуствени цветя и булчински аксесоари, впоследствие - от 80-те години насам, специализирала се и за сватбени тоалети. Обмисляйки обстойно своя проект той предварително се запознава с практиката на известни ателиета в Париж и Виена, купува оттам специалните инструменти и по този начин пренася технологично и дизайнерски чуждестранния опит у нас. Виден предприемач и общественик (бил е кмет на града и председател на прогресивно-либералната партия) той оставя ярка диря в българската модна индустрия. Днес достоен приемник на делото на Христо Ковачев е неговият внук - Владимир Воденичаров, президент на модна къща "Манийка" - най-добрата у нас в изработването на сватбени облекла и допълнения. За големия си принос към най-новия български моден дизайн тя бе номиринара за Златната игла на Академията за мода през 1995 година. Разкошните тоалети на "Манийка" са добре познати и зад граница - в Европа, Америка и на други континенти.
Добре че е миналото, за да може отвреме на време да се обръщаме към него и тъкмо оттам да черпим оптимизъм и увереност. От сто години насам българската мода - и като творчество, и като стил, и маниер бележи възход и падение,бляскавост и мрак. За рода на барон Христо Гендович, за достолепието в начина на живот и начина на обличане от тази отминала епоха има какво още да се научи. Със своите материални свидетелства и фотодокументи тя е твърде поучителна и знаменателна. Това е повод и за срещата ни с г-жа Мариана Гендович, внучка на барон Христо Гендович.

С обич и признателност г-жа Гендович е съхранила част от разкошните тоалети на своята баба - Кирила и на леля си Мария - прекрасни рокли, с които те са се представяли на столични балове и светски събития." Вечер-ните дрехи,които баба ми е използвала са били в тъмни цветове /това вече в по-напреднала възраст, когато дамите не са си позволявали по-светли, по-ярки гами/. Там вече са отново копринени, черни,жоржетени със сатенирани гарнитури дрехи. Били са модерни и актуални и жоржетените дрехи, гарнирани и тъкани с кадифе - мода, която в момента е отново в платовете. Това са красиви и елегантни рокли и елегантни жакети, които са гарнирани с рюшчета. Красиви са отново дантелените блузи, които имитират така сполучливо брюкселските дантели, които едно време са били основно залегнали в гардероба на моята баба,на моята леля, а и на всички дами от онова време..." - разказва днес Мариана Гендович (12).
Първото десетилетие на века ще бъде запомнено с няколко съществени трансформации по отношение на модата в облеклото - преходът от селски към градски тип в стила, все по-засиленото използване на фабрични тъкани за изработка на дрехи, отчетливото проявяване на социалните и имотни различия във външността,постепенното оформяне на българските модни къщи и ателиета, засилване интереса към модните конкурси и състезания по красота, увеличаване на въздействието /макар и по-скромно/ на българския периодичен печат и по-специално на модните издания върху културата,стила и поведението на хората и др. Като цяло обаче маниерът на обличане и разхубавяване на българските модаджии следва образците и тенденциите,идващи от Виена и Париж. И ако една подобна констатация за България за този период като цяло би звучала пресилено, то за София и софиянци тя е съвсем логична: "Облеклото на софиянци през периода на буржоазното общество се отличаваше преди всичко с подчертано скъсване на генетичната му връзка както с традиционното селско облекло, така и с това на хората от бългаския възрожденски град. В своята цялост то се разви по пътя на универсалното за епохата европейско градско облекло. Още през първото десетилетие на нашия век някои чуждестранни наблюдатели отбелязаха, че по софийските булеварди се виждат хора от елита, облечени по нач ин,по който е облечен и елитът, разхождащ се по Рингщрасе във Виена и Монмартър в Париж." (13)

2.1 Списание "Мода и домакинство" или за естетическата радиация на българския "Вог"

Първото българско модно списание респектира най-малкото с три неща:естетическа (графична) композиция, актуалност на информацията и дълбочина в публикуваните текстове. В днешното време, когато ужасяващо бързо се стопяват и намаляват основанията да се чувстваме европейци и да се равняваме със световните стандарти, книжките на "Мода и домакинство" с пъстрия си регистър от теми и удивително свежите илюстрации, с модерността и вещината по въпросите на външността и поведенческата култура не могат да не ни изпълнят с възхищение и съзнание за гордост от космополитизма на българския дух, в частност на българската новаторска журналистика, посветена на всекидневието и битовата култура.
Списанието излиза в София два пъти месечно в продължение на девет години (от 15 май 1897 до 12 март 1906 година). Директор и издател е Елена Ушева. Тази сърцата българка е светъл пример за поколения жени със своята широка култура, инициативност, предприемчивост и безпримерно родолюбие. Благодарение на нейния усет за модно и практично облекло, читателките на изданието своевременно се информират за динамичните нововъведения в обеми и силуети, кройки и цветове, тъкани и украшения. И днес не е забравена пионерската й роля за битовото ограмотяване на едновремешната българка с превода на сериозен френски труд, съдържащ практическо ръководство за шев и кройка с автор проф. А. Гер. И в наше време не е забравена ролята й за популяризирането на българската шевица като ценен компонент на модерната дамска дреха не само у нас, но и в чужбина.

Периметърът на "Мода и домакинство" обаче съвсем не е стеснен само до публикуването на кройки и наставления за поддържането на изрядна външност. Така например в пространна уводна статия от Дирекцията на списанието, отпечатана в бр. 3 от 1 май 1900 година пише, че "Мода и Домакинство" не е изключително моден лист,който да приучва жената на разкош, както мнозина заключават от името му." Редакцията акцентува върху обстоятелството, че това издание е полезно за всяко семейство и за всеки дом както със своята практическа насоченост, така и с образователните си насоки, които са особено интересни за "учителки и ученички". В "Мода и домакинство" се печатат също много литературни четива - разкази и стихотворения, есета, афоризми и анекдоти. Структурата на редакцията е била опростена и едновременно с това функционална и компактна: научно-литературен отдел (който отговаря за предлагането на популярни научни статии, както и за добрия подбор на белетристични и поетични произведения); моден отдел (осигуряващ за всеки брой минимум трийсетина гравюри с образци на детски и дамски облекла, скици и кройки,модели за ръкоделия - за шалове, покривки и възглавници); домакински отдел (предлагащ материали за "рационално водене на домакинството" - хигиенни, битови,кулинарни и прочие практически съвети за всекидневието) и отдел "Смес, разни" (който е обхващал незасегнатите от останалите отдели вести, теми и проблеми.
С присъщата си дарба да привлича и ентусиазира писатели и поети, журналисти и дописници тя успява да направи безценен сътрудник на списанието своя земляк от Стара Загора Кирил Христов, който с богатия си литературен и преводачески талант придава допълнителна интелектуална окраска на журнала.

Първоначално той започва да се изявява с преводи на кратки разкази от италиански и руски,но много скоро преводаческата му дейност се насочва към френската периодика (трактати за възпитанието,напътствия към младите момичета, кулинарни и модни съвети). Кирил Христов не пропуска да отбележи в спомените си, че е писал и уводни статии за "Мода и домакинство", компилирайки от френските модни списания по предварителна уговорка и препоръка от страна на директорката - Елена Ушева. Той не крие задоволството си от принадлежността си към тази редакция: "Научих от това си сътрудничество в моден журнал множество неща, които по-късно често са ми потрябвали, дори в моята литературна работа" (14) .
Радиацията на българския аналог на флагмана на световната модна журналистика "Вог" "заразява" през десетилетията нашите издатели, редактори,публицисти и писатели. В годините след "Мода и домакинство" се появяват и оставят по-дълбоки или по-плитки следи в журналната ни и вестникарска култура такива издания като "Моден преглед", "Съвременно домакинство", "Модерна домакиня", "Модна седмица", "Вестник за жената", "Икономия и домакинство", "Съвременна българска домакиня", "Българка", "Дамско-фризьорски журнал", "Вести за жената", "Кино и мода", "Вкус", "Дом и свят". Доброкачествените "гама-лъчи" на списание "Мода и домакинство" застигат и новите, и даже най-новите негови приемници - "Лъч", "Лада", "Божур", "Модена", "Модева", "Шик", "Грация", "Вестник за жената", "Дева плюс", "Мода" и др. Защото по страниците на списание "Мода и домакинство", издавано от Елена Ушева в края на миналия и началото на настоящия век, се оглеждат като в огледало едни от най-чистите български добродетели - трудолюбието, усетът за красота и женственост и необикновената сръчност. Добродетели, които са пълно основание могат да бъдат наречени златни и непреходни!

3. Българската мода между двете световни войни;
3.1 Легендарната Пелагия Видинска

Няма да бъде преувеличено ако пред името на Пелагия Видинска поставим думата "легендарна". Защото тази жена наистина се е ползвала с невероятен престиж и известност като най-добрата или една от най-добрите софийски модистки в продължение на десетилетия. За нея малко е писано, не са известни много факти и тъкмо това обстоятелство ни амбицира да започнем по-внимателното проучване на този интересен живот и на това богато творчество, белязало с най-изискани произведения ценителките на добрия вкус през 20-те, 30-те, 40-те и 50-те години. С основание днес може да се твърди, че модистката е сред творците с най-голям принос за формирането на висока битова култура и естетически вкус у българите през първата половина на нашия век.
Допълнителна светлина върху битието и съдбата на Пелагия Видинска хвърля нейната племенница Лиляна Видинска, която е запазила изключително свежи спомени за този феномен в българското модно творчество.
Пелагия Видинска е родена около 1896 година и умира през 1960 (?). Завършила е Солунската гимназия и е говорила френски и немски. Баща й - Тодор Кръстев, е бил фелдфебел в Пловдив. Понеже е бил с полка си известно време във Видин, започват да му викат Видинлията, а по-късно и Видински. Оттам е фамилията на Пелагия. Братът на Пелагия - Георги Видински е баща на Лиляна Видинска (също способна и известна столична шивачка). През годините модистката има ателиета на различни места в София, но най-запомняща се е нейната моделиерна на ул. "Граф Игнатиев" (в една сграда на петия етаж), където дори е имало и малък подиум и нещо от рода на шоурум, както е прието да се казва днес. След 9 септември 1944 година тя става главен майстор в шивашкото ателие на Народния театър.

Пелагия Видинска е родена около 1896 година и умира през 1960 (?).Завършила е Солунската гимназия и е говорила френски и немски.Баща й - Тодор Кръстев,е бил фелдфебел в Пловдив.Понеже е бил с полка си известно време във Видин,започват да му викат Видинлията,а по-късно и Видински.Оттам е фамилията на Пелагия.Братът на Пелагия - Георги Видински е баща на Лиляна Видинска (също способна и известна столична шивачка).През годините модистката има ателиета на различни места в София,но най-запомняща се е нейната моделиерна на ул."Граф Игнатиев" (в една сграда на петия етаж),където дори е имало и малък подиум и нещо от рода на шоурум,както е прието да се казва днес.След 9 септември 1944 година тя става главен майстор в шивашкото ателие на Народния театър.
Днес Лиляна Видинска си спомня за основните правила в работата на Пелагия Видинска следното: "Тя държеше на линията на дрехата.Когато облече клиента на заключителна проба, ще го огледа от всички страни и ще нанесе корекциите с карфички, за да бъде всичко както следва. Нейните дрехи и дрехите на моята майка Димка още са актуални за тези,които ги пазят... Как се обличаше самата Пелагия? Леля ми се носеше много дистинге (15) - костюмче, рокля. Нищо изхвърлящо се. Скромно, но фино се обличаше. Не носеше панталон. Жакет, пола или пък рокля. Някой път се намяташе с хубав шал вкъщи. Шапка, ръкавици, чанта - неотменно. Аз, която бях момиченце, девойка,не излизах дори до ъгъла на улицата да купя вестник на баща ми без да съм обута с чорапи, с ръкавички и със шапка.Това беше немислимо за нашия кръг хора." (16)
Пелагия Видинска още в зората на своята кариера общува пряко с най-големите френски модни къщи. След всяко връщане от Париж стилистката е приготвяла колекция с най-новите тенденции в дамския маниер на обличане,която била демонстрирана с манекени пред софиянци. Впечатленията й след едно завръщане от столицата на световната мода са отразени в интервю,подписано от Мелания в притурката на сп. "Домакинство и мода" - "Моден журнал" (бр.1, октомври 1928 г.). В него Пелагия Видинска разказва за голямото впечатление, което произвели в Париж нейните модели - български рокли, както и за поръчката от известна френска модна къща - тя да започне да им изработва облекла с бродерии в български стил.

По-конкретно в своите наблюдения модистката визира две от известните модни къщи - "Ланвен" и "Шанел". За първата тя изтъква, че акцентува върху огледалните кръгли копчета и фееричната изработка на роклите и въпреки очевидната им неприложимост в нашите условия,възхищението й е категорично: "...Такива моди у нас не са приложими, но говоря ви какво измисля днес модата и какво се изразходва за човешката суета. Модата днес е изкуство, в което се твори" (17).
Като редовна клиентка на "Шанел", Пелагия Видинска не крие и причината за невероятния успех на тази модна къща - аксесоарите. "Украшенията,споделя пред журналистката тя, това е слабостта на парижанката, напомнят ви старите времена и ориенталщината, най-разнообразни гривни са отрупали фините им ръце. Всичко можеш да постигнеш,ако съумееш да го покажеш като ексцентрично и особено." (18)
Илюстрация на активната и плодоносна творческа дейност на Пелагия Видинска е отзивът на Мелания в бр. 2 на "Моден журнал" от ноември 1928 година (19). В него подробно се разказва за изложбата-ревю на модистката,състояло се в театър "Роял". Първата част е съдържала интерпретации на костюми и носии с наименования "Македония", "Син Охрид", "Ловеч", "Шоп", "Болярка" и др. Втората част на колекцията пък е включвала инспирирани от парижката мода образци - "утринни пенютри, следобедни, вечерни, бални и сватбени тоалети". Сценографията и музикалният фон били издържани в духа на народното изкуство. Двадесет манекени са дали всичко от себе си, за да покажат по най-достоен начин най-свежите произведения на Пелагия Видинска.
Модистката,справедливо наречена от нейната племенница "българската Коко Шанел", е работела с най-висококачествени тъкани - крепдешин, креп марокен, креп сатен, жоржет, муселин, вълнен жоржет и др. Пелагия Видинска е авторка на много от най-изисканите тоалети на царицата и на нейния антураж, обличала е също така първата Мис България - Люба Йоцова, съпругите на известни министри, адвокати, банкери, създавала е тоалетите на Мими Балканска и Леа Иванова, а по-късно и на изпълнителите от ансамбъла на Филип Кутев. Например, дебютът на Лея Иванова на сцена - в "Казиното" (днес градската художествена галерия в София) е с взети под наем дрехи от модната къща на Пелагия Видинска - съответно "черна карирана поличка с бяла блузка и шалче".

"Целият софийски елит се обличаше при леля ми" - твърди с гордост днес нейната племенница Лиляна Видинска (20). Към това може само да добавим,че творчеството и изкуството на Пелагия Видинска с времето са се превърнали в символ на високо професионално майсторство и абсолютна отдаденост на призванието да се създават облекла с много вдъхновение,любов и страст.

3.2 Първият конкурс за "Мис България"

През 1929 година за пръв път у нас се провежда национален конкурс за най-хубава българка - "Мис България" (21). Състезанието е национален етап,важна част от общоевропейския конкурс за най-красивата жена на стария континент с финал в Париж. Организатор става вестник "Зора" на Данаил Крапчев, а членове на журито са такива известни творци и интелектуалци като скулпторът Андрей Николов, оперната певица Констанца Кирова, писателят Добри Немиров, професор Асен Златаров,художниците Стефан Иванов и Никола Маринов, Райко Алексиев и, разбира се - издателят Данаил Крапчев. За участие се допускали жени от цялата страна на възраст между 16 и 25 години. Те трябвало да изпратят предварително по три снимки - съответно в профил, в анфас и в цял ръст.Заявка за авторитетния приз подават 200 девойки,фотографиите на някои от които били публикувани предварително в "Зора".След доста продължителни заседания и дискусии журито допуска до финала само осем кандидатки. Кулминацията настъпва на 30 януари 1929 година вечерта, когато на тържествен бал в Градското казино в София било решено да се определи щастливката. За да бъде по-оспорвано състезанието и по-представителен изборът, се канят допълнително мераклийки,които евентуално да бъдат удостоени с честта да представят страната ни в Париж за "Мис Европа". Явяват се общо /заедно с предварително определените хубавици/ 32 млади дами. Класацията е следната - първата "Мис България" става Люба Йоцова - 20-годишна тъмнокоса жена с впечатляващи очи, а на второ и трето място са съответно - пловдивчанката Нора Трифонова и Радка Станишева /от Кукуш/. Подобно на шумните препирни, нерядко прерастващи в скандали и остри несъгласия с оценките на журито в днешните конкурси за красота, и тогава тръгват приказки за "нагласени работи", "мистификации", "ходатайства", "протежета" и пр. Пример за това е организирания от конкурентния на "Зора" вестник "Утро" алтернативен конкурс "Мис Балкания". Във всеки случай и за съжаление Люба Йоцова не успява да продължи триумфалния си успех - в Париж за "Мис Европа" на 7 февруари 1929 година е избрана представителката на Унгария - Елизабета Симон. Авторитетното жури, заседавало в редакцията на "Журнал" /главният организатор на "Мис Европа"/ е председателствано от Албер Бенар - член на Френската академия.

Но коя е Люба Йоцова? Тя е родена на 24 май 1908 година във Враца и е починала на 18.Х.1987 година в София. Завършила е френски колеж в Русе. Неин съпруг е юристът д-р Васил Веселинов, а от брака им се раждат две деца - Йонко и Надежда. Близките й,както и редица журналисти я определят като "скромно" и "интелигентно" момиче с "много добри обноски и маниери". За първата "Мис България" нейната родственица - Дора Недялкова разказва: "Люба Йоцова имаше великолепни крака. То тук /на снимките - б.а./ не личат,ама великолепни крака имаше.И въобще цялото й тяло беше изваяно. Много хубаво сложен бюст имаше, например, а пък бедрата й не бяха широки, с прибран таз беше... Питате ме как се е обличала? - Кака Люба имаше хубави тоалети. Чорапи, обувки, бижута. Притежаваше един пръстен с великолепен рубин. Имаше много хубави неща и се обличаше твърде елегантно. Имаше великолепно тяло,защото тогава не се гледало само лицето, а се е гледало общо тялото. Изваяни крака, ама изваяни крака имаше... Обличаше се много изискано. Тя, между впрочем, имаше двама братя и една сестра. Единият й брат беше в Австрия - във Виена. Там се беше установил. Женен за виенченка. Имаше си работа, семейство, всичко - търговец голям. И той й пращаше тоалети - много хубави тоалети имаше." (22)
Първият конкурс за красавица в национален мащаб и избирането на "Мис България" се превръща в своеобразен лакмус за нивото на българската мода от края на 20-те и началото на 30-те. Дрехите й са изработени от най-добрите наши модистки по това време - Пелагия Видинска и Райна Ракарова. Тогавашния парфюмериен бос В. Папазов лансира специален одеколон "Люба", а тютюневият тръст "Томасян" - цигари, на чийто кутии бил отпечатан ликът на Люба Йоцова. Следвайки тежненията към националните мотиви в дамската мода, част от тоалетите на "Мис България" били издържани тъкмо във фолклорен стил. По-специално онези облекла,с които г-ца Йоцова се явила на европейския финал в Париж и които били направени в модната къща на Райна Ракарова.
Този, а и други подобни следващи конкурси дава възможност на българите и специално на българките да почувстват по-осезателно модната атмосфера в големите западно-европейски столици и на първа място - в Париж. Известно е каква богата и пищна програма е съпътствала финалите, на които се явява Люба Йоцова - пътуване до Лазурния бряг и Ница, срещи и контакти с високопоставени държавни и правителствени лица във Франция, с Дора Габе и Елисавета Багряна,които също са помагали с каквото са могли в града на Сена. Редмо с това така е възниквала и още една възможност чужденците - елитна публика, читатели на лъскавите списания и вестници, модни ценители и др. да се докосват - макар и бегло,до отделни произведения на нашата мода, на българския моден дизайн в етапа на по-ранното му съзряване.

3.3 "Платове, кройки и ексцентричности"

Съхранени до днес модни хроники от края на 20-те и началото на 30-те години свидетелстват, че една от господстващите тенденции в стила на обличане от този период е засилващото се разнообразие от дължини, обеми и използвани материали. Ако се спрем на изявите на друга известна тогавашна модистка - Даринка Гълъбова, и по-конкретно на нейното голямо ревю, състояло се през есента на 1929 година в театър "Роял" ще научим интересни подробности за модата у нас между двете световни войни (23). Преобладаващите материали са вълнен креп жоржет,крепдешин, импримирано кадифе,креп сатен,марокен и др. Вариациите - от по-семплите сутрешни и всекидневни рокли, през обедните тоалети,мантата и палтата та чак до тържествените бални рокли, са издържани в модерния дух на жената с ново самочувствие, на представителката на нежния пол,която прави все по-решителни крачки по посока на еманципация, обвързване с делови функции и заемане на все по-големи участъци в публичното пространство. Българската бродерия и мънистата /бяла и червена/, както и украсите с цветя,паунови пера и пр.придават допълнителна женственост и романтичност на тези шармантни тоалети.
Даринка Гълъбова също принадлежи към немногобройната група на известни столични модистки, които ревностно пренасят образци от френската мода у нас. По френски маниер е и ревюто й,на което тя показва внушителното и от сегашните критерии количество от 70 облекла на фона фокстрот, изпълнен на живо от специален оркестър. Още тогава наблюдателни журналисти отбелязват стремежа й да съедини в едно френските разбирания за шик и изисканост с присъщото на българката чувство за скромност, сдържаност и простота в линиите на дрехата.

Ако пък хвърлим поглед на лятната мода през 1931 година, то неизбежно ще констатираме, че видът на облеклото продължава да бъде регламентиран от повода, случая, обстановката и не на последно място - от конкретните часове на деня и нощта. Роклите за сутринта са със спортни кройки, практични,но редом с това са и украсени с множество басти. Следобедните часове предполагат дълги туники, т.нар. "казак", които удължават фигурата и й придават допълнителна елегантност. Описанието на един типичен модел на роклята-казак включва и туника от плисиран воал жоржет върху комбинезон от коприна с необходимата цветова хармония между отделните тъкани. Бял воал жоржет се използва за направата на якичката, която се подпъхва през специален разрез в горната част на тоалета. Тесни маншети и тънко коланче с тока допълват характеристиката на този модел (24). Друг вариант на следобедна рокля е облекло, направено от пъстър крепдешин,като блузата стои лежерно и е набрана отпред "на конец", воланът и полата са клош и създават усещането за свобода, непринуденост,изтънчено предизвикателство и предизвикателна изтънченост. Този модел несъмнено е по-игрив и бъбрив от предишния, но така е и с мозайката от женски характери:едни са по-затворени и мълчаливи,по-сдържани и хладни, докато други - весели и контактни, палави и кокетни.
Допълнителна светлина върху маниера на обличане на българската аристокрация през 30-те години хвърля описанието, което Мариана Гендович, внучка на прочутия барон Гендович,дава на своята леля Мария и на завладяващия й портрет, нарисуван от проф. Никола Ганушев: "Тя е била светла, бяла жена, с хубави светли коси и е подчертавала всичките тези свои физически данни с елегантните, светли, изискани гами, които подчертават нейната нежност. Това са дантелени, златисти рокли, гарнирани с розови воали в долната част. Представете си само тези хубави дълги бели сатенирани рокли, които в раменната част са с богати украси от дантели или рюшчета, отново подчертаващи елегантната слаба фигура... Физическата красота и елегантност на моята леля е била забелязана от небезизвестния художник проф. Никола Ганушев, който помолил да я нарисува и през 1932 година успял да направи два красиви портрета,които до ден днешен се пазят. Единият в нашата Национална художествена галерия в Двореца,а другия - в една галерия в Париж..." (25). И днес тази картина покорява с невероятния усет на художника към женствеността и елегантността на тази млада дама. Естетическия синтезът между тялото и дрехата, аристократичната тежест и ефирността на тоалета и аксесоарите наистина й придават непомръкваща актуалност и свежест, автентична страст и живот. Не случайно проф.Вера Динова-Русева нарече това произведение "един от най-високо художествените салонни портрети в нашата живопис" (26).

Детайлите обикновено компенсират онова,което главната конструкция и форма не успява да внуши достатъчно. Актуални в началото на 30-те и по-специално през топлия сезон са дългите ръкави, разширени твърде много в краищата си, както и тесните ръкави. Някои пък са украсени с волани около лакътната става. Носят се както къси така и три четвърти ръкави. Що се отнася до гарнитурите, тук трябва да се отбележат най-вече якичките и маншетите, които не са подминати в почти нито една дреха. Изработени от креп жоржет или органдин, те имат предназначението да "довършат" замисъла на шивача, да подсилят кройката и да затвърдят окончателно впечатлението за стил, нагласа, линия в облеклото. Нерядко гарнитурите са белязани с допълнителен разкош благодарение на използваните за украса фестони, ажури,английски бродерии и др. Доверявайки се на месечното списание "Жената и нейния дом" и на прогнозата му за лятната мода, ще подчертаем и още две любопитни подробности. Първата е, че макар и доста екстравагнтно, е било модерно да се носи и през най-горещите месеци малко кожа като украса - било за ръкавите, било за яките или за някоя друга част от дрехата. Втората е, че твърде актуални са били късите манта или палтенца, които са се носели върху роклите - обикновено в контрастиращи цветове - червено палто върху бяла рокля или пък едноцветна наметка върху дреха, издържана в пъстър или кариран десен. Модерни за костюмите платове са туидът и фламенгата /смес от вълна и изкуствена коприна/. Водещи тонове за лятната дамска мода в зората на 30-те години са бялото, синьото, черното, трюкоазеното, жълтото и различните техни нюанси. Акцентът е падал върху интензивните, пъстри и жизнерадостни багри.

4. Българската мода след Втората световна война

Военните сблъсъци и особено глобалните милитаристични стълкновения е техните кулминации - световните войни, не са най-добрите времена за модния дизайн, за развитието на лукса и комфорта, за демонстрацията на естетиката на външността и поведението, а още по-малко пък за експериментирането и налагането на уникалния стил на обличане. Заедно с това обаче не трябва да се пренебрегва и обстоятелството, че военната индустрия макар и косвено влияе върху технологиите в леката промишленост и, че благодарение на нея и нейните нововъведения се получава ускорение в някои участъци на модния дизайн и по-специално - на текстила, в търсенето на нови материали и средства за производство на тъкани,на облекла и допълнения. Известно е,например, че по време на Втората световна война найлонът и като цяло синтетичните материали се прилагат при направата на парашути,мрежи против комари, ръкохватки на оръжия и др. Днес статистиците твърдят, че всеки втори предмет,детайл от облеклото на планетата е изработен от найлон и, че през 1987 година са използвани над 4 милиона тона от този материал.
През Втората световна война по обясними причини е налице застой в търсенето на нови,модерни форми в облеклото. Военизираният стил на оформяне на външността оказва силно влияние върху "цивилната" дреха. Материалът се пести, дрехите се стесняват и опростяват. Жените изпитват на гърба си ужасите на бойните действия, много от тях носят същата униформа като на мъжете и споделят техните несгоди било на фронта, или пък в тила. Коко Шанел се е оттеглила още през 1938 година, сякаш предусетила предстоящия апокалипсис с анатемата: "Светът е твърде вулгарен,за да продължавам да го обличам".

Кое е най-забележителното за състоянието и развитието на българ-ската мода през първите години след Втората световна война? Променя ли се родният стил на обличане под въздействието на чуждестранните динамични изменения в конфекцията и уникалната дреха? Кое предизвиква забраните и ограниченията в избора на определена външност и спирачка ли е това за общото ни културно обновление и еволюиране?
Банално би прозвучало /макар и вярно/ твърдението,че веднага след войната е едва ли не абсурдно да се говори за "шик", "елегантност", "актуална линия", "високо качество" и "изисканост" в стила на обличане, след като тогава проблемите са били не какво облекло да се избере и какви украшения да се сложат, а въобще как да се задоволят и най-елементарните потребности във всекидневния живот. Мизерията, недоимъкът и битовите дефицити са правели почти невъзможно съществуването на "модерност", "модност", "елегантност" и "луксозност" в стила и маниера на обличане. Всички тези предпоставки са наложили прагматизмът като основен принцип в търсенето и удовлетворяването на критериите за модата. Модно е било онова,което е здраво, практично, удобно и ... евтино. Започват да се носят по-къси дрехи,тъй като по-малките обеми са по-икономични и по-достъпни, а освен това динамизирането на начина на живот и все по-активното включване на жените в главните обществени структури - в т.ч. стопански, икономически, културни и пр.налагало и отказът от величествените, дълги рокли и палта и изработени с обилно количество материал. "Една практична мода" е озаглавена публикацията във в. "Седмица", където четем: "Под този девиз се развива работата на модните къщи в Париж. Те се стремят да дадат определена насока на женската мода като се изхожда от възможностите и разполагаемите материи. Войната лишава фабриките от много видове материали. Онова, което се произвежда не е еднообразно и от едно и също качество. Поради това парижките модни къщи дават и най-различни вариации на тоалетите за пролетта съобразно с материалите, които могат да се намерят.

Пролетният костюм заема първо място в креациите на разните модни къщи. Най-характерната линия на пролетния костюм е силно пристягане в кръста и подчертан клош. Дължината е по-малка. Целият костюм изоставя мъжката линия, която бе характерна за времето на войната и взема все по-подчертана женска линия" (28).
Ако за една жена преди 30 или 40 години е било истинско изпита ние да упражнява манекенската професия, то за мъжа-манекен трудностите са били още по-големи. Особено за българските условия. Липсата на тра-диции и колебливото обществено мнение, което не винаги е било на страната на новото и модерното, също са били пречка за изявата на мъжете манекени. Но българската реклама и нашият моден дизайн наистина имат с какво да се гордеят - и това е първият професионален мъж фотомодел и манекен в България - Сашо Йорданов. От 1956 до 1963 година той активно участва във всички по-големи ревюта и заедно с най-изявените ни манекенки - Лили Бочева, Митя Караколева и други изграждат образа на модерно облечената личност, на елегантния и очарователен съвременник. Повече за началото, критериите и развитието на нашето манекенство може да се научи от спомените на г-н Сашо Йорданов: "Беше през 1956-57 година .Аз бях тромпетист, свирех в оркестър. Моделиери от Дома за модели ме свалиха просто от подиума. Поводът бе,че се подготвяше международно ревю и ме помолиха да участвам в него. По същото време за първи път се срещнах с Лили Бочева. Тя е човекът,който ме научи да ходя по подиума... Няма да забравя едно добре организирано ревю ,което се проведе през март месец на 1958 година "Белград - София" в Гранд хотел "Балкан". Всичко бе изпипано в детайли - даже лампионите бяха надписани "Белград - София". Подиумът беше изключително дълъг от "Стамболийски" до "Дондуков" и от "Дондуков" до "Стамболийски" - с мостчета и т.н. Беше дошъл белградски оркестър, главният шпикер на радио Белград и с доста нашумелия дтогава Джордже Марианович..." (29).

На въпроса кой дизайнер по онова време му е правел най-силно впечатление, г-н Йорданов отговаря така: "До този момент най-добрият мъжки моделиер който съм познавал е Владо Милойков. Той обучи много свои по-млади колеги.За жалост вече е покойник..." (30)
През 50-те години модата у нас не търпи радикални промени - факт, който може да се обясни както с икономическата стагнация и крещящите липси на модерни и качествени платове, респективно изработени от тях дрехи и аксесоари, така и с идеологическите ограничения и насажданото недоверие и презрение към луксозните /разбирай - буржоазните/ стоки. Динамиката в силуетите и обемите,цветовете и кройките е повече от лимитирана. Тя най-често засяга отделни компоненти в облеклото и пример за това е лятната мода през 1956 година, която изисквала леки подплънки на раменете за разлика от предишната 1955 година. Отминава стилът на свлечените рамене. Лятната жена през 56-а се обличала с големи яки, тегелирани биета, обикновени ръкавни извивки, нормални ширини на полите и мантата. През следващата година започват да се носят по-богати поли и редом с това - тесни поли от типа "фуро". Жакетите не са много вталени,но не са и прекалено свободни, като рядко слизат под линията на ханша. Мантата и шлиферите намират радушен прием както сред дамската, така и сред мъжката клиентела. Същите стават все по-тесни и къси - тенденция, която съвсем отчетливо проличава през 1958 година. Раменете са заоблени, а дискретните подплънки са направени от вата.
Правата линия /в по-редки случаи използването на плохи/ е характерна за роклите през 1959 година. Настъпва разнообразие,макар и плахо, в дамските манта - някои от които са клоширани,а някои - издържани в прав силует (31). Най-общо модата през петото десетилетие на нашия век и по-специално през неговата втора половина може да се характеризира като семпла,умерена и стандартна. Един стил, който е максимално лишен от въображение и има за задача в най-голяма степен да прикрива фигурата, а не да изтъква нейните прелести.

4.1 Забрани и ограничения

Една от най-представителните индикации за динамиката на модния вкус на българина е ситуацията, свързана със забраните и ограниченията, които са му били налагани от властта и, с които той е бил принуден да се бори или съобразява, да преодолява или пък да приема, да отхвърля презрително или пък да заобикаля с хитрост.
Кой е в състояние да подчини човешкото въображение, да му отнеме свободата и да го вкара в релсите на догмата и ограничението? Наистина ли модата в облеклото може да бъде лакмус за демократичността на едно общество,за прогреса на една цивилизация? Налагат ли се и в кои случаи забраните в избора на външността? Защо властта и модата най-често се държат като куче и котка,познават се, но не се поздравяват?
Бариерите пред модния вкус и желанието на хората да бъдат уникални във външността си не са една и две. Посегателството над правото на човека да оформя външността си по свой маниер и вкус не датира от днес и вчера. Всъщност забраните в модата винаги са били обвързани с властта и диктатурата, религиозните догми и като цяло - с ретроградното и мракобесническото, консервативното и регресивното начало. По принцип забраните са противопоказни на изкуството, на творчеството - в това число и на модата. Навярно тук с пълно право може да кажем:"Забранено е да се забранява!". Логично е обаче да уважаваме и морала, и религията и - най-вече - човешкото достойнство. Табута наистина не трябва да има, но пък и най-малко адмирации заслужава модата, която е с нехуманен характер, която уронва престижа и пречи - в буквалния и в преносния смисъл на съществуването на съвременника.
Най-добрият начин да се победи едно изкушение е като му се отдадеш. Едно от най-големите изкушения, които човечеството познава е модата. Но и едни от най-жестоките забрани са също в областта на модата. Табута и ограничения от морално и сексуално, политическо и икономическо естество векове наред са издигали непреодолими бариери пред желанията за определен начин на обличане. Религиозните догми пък и днес влизат в остър конфликт с много от модните нововъведе-ния. Самоограничението и забраните, които нерядко сами си налагаме също могат да се окажат сериозни спирачки за развитието на дизайна.
В следвоенното и т.нар. "социалистическо" развитие на България отношението към модата е полифонично. От една страна, тя е дамгосано като продукт на капиталистическото общество и белег на буржоазното влияние /малко по-надолу ще приведем примери, аргументиращи крайностите на официалната власт и идеология, проявявани по отношение на независимостта и оригиналността при оформянето на външността - особено на младите хора/. От друга страна, започват опити,които с годините постепенно образуват трайна тенденция да се развиват понятия като "социалистическа мода", "облекло на трудовия човек", "работническа мода", "работническо облекло","пролетарски стил" и т.н. Влиза в ход и уравниловъчният принцип,според който модата се третира като всеобщо благо, достъпно за всички. Утопичността и криво разбраната справедливост относно "модното равноправие" личат в една от уводните статии на директора на Дома за модели при ЦС на ТПК Петър Вранчев: "Не бива да се допуска дрехата да става причина за оказване лошо влияние на социалистическия морал и възпитанието на трудещите се в страните с народна демокрация. Модата трябва да бъде ползувана от най-широк кръг граждани, а не както е в капиталистическите страни модата да бъде монопол за определен кръг хора от буржоазното общество и да не бъде достъпна за трудещите се, които също имат право да се радват на красиво, практично и удобно облекло." (32)

Още в началото на 50-те години държавата /разбирай Българската комунистическа партия/ решава да вземе под "своето крило" модата и да създаде модна централа, която да бъде инициатор на социалистическите тенденции в облеклото. Прототипът на Дома за модели /който пък на свой ред е първообраз на Центъра за нови стоки и мода/ е Модната централа при шивашката кооперация "Димитър Благоев", преименувана по-късно на "Дом за модели и кадри". Именно тази централа започва да издава и първото специализирано модно списание у нас след 9.ІХ.1944 година "Славянка" /от него обаче излизат само два броя/ и след това популярното списание "Божур", чийто първи брой е отпечатан през 1952 година.Членове на художествения му съвет са Петър Вранчев, Михаил Йосифов, Ана Попова, Магда Тасева, Иван Лалковски, Стоян Терзийски, Владимир Милойков, Димитър Траянов и Иван Харалампиев. Амбицията на неговия издател - "Домът за модели" е да "създава за нашата жена практично и красиво облекло. Освободена от фашистките окови българката вече няма да се подчинява на чужди модни безвкусици, а ще намери свой собствен стил, създаден според нашия бит и новите разбирания. Журналът си поставя задачата да създава такива модели, които да са достъпни за всички жени" (33).
Съзнавайки невъзможността да се елиминира леката промишленост, текстила, производството на облекло и допълнения соцсистемата и най-вече партийните и държавни ръководства на страните от "социалистическия лагер" постепенно започват да упражняват пълен контрол върху създаването и разпространението на модните образци. Свидетелство за това е създадената и функционираща към Съвета за икономическа взаимопомощ /СИВ/ специална работна група по култура на облеклото. Тя организира редовни срещи,съвещания и прегледи на модните продукции с цел да управлява и контролира както отраслите, занимаващи се с тази дейност, така и - макар и вече не така директно - да дирижира модните ориентации и да поставя акцентите в масовия вкус. Нейна особена мисия е да противостои на "инвазията на западната мода" и да ограничава влиянието и подражанието на тенденциите в младежката и авангардна култура в т.ч. и на музикалната, модната и поведенческата култура, идваща откъм най-развитите западно-европейски страни, Америка и пр.

Далеч по-силно партийното влияние и класовостта се проявяват в кадровата политика на една от най-професионалните структури за създаване на моден дизайн и за лансиране на новите образци - Центъра за нови стоки и мода,основан през 1957 година. Още в зората на съществуването му за негови директори се назначават бивши партийни работници или пък самият той се използва за трамплин на бъдещи партийни секретари. В новосформираният екип е привлечена и рускинята Евгения Комисаренко /току-що дипломирала се в Московската текстилна академия/, която - така да се каже - трябва да послужи също като щит срещу буржоазната диверсия, прокарвана чрез модата. Самата дизайнерка години по-късно си спомня: "Тогава на модата се гледаше като на един отрицателен, на един опасен елемент, който носи някаква буржоазна култура.Затова когато дойдох в България всички се хванаха за мен - в това число и от министерството - "Тя е рускиня!" - а щом е рускиня,значи не може да идва някаква агресия от запада." (34)
Ето това е двойното подсигуряване: от една страна верен, партиен човек начело на колектива, призван да създава и разпространява новия стил на обличане - "хуманен", "социалистически", "морален" и пр., и от друга страна - с човек от "братския Съветски съюз" - професионалист, който е предан на партийната кауза и не би допуснал буржоазно влияние в модното творчество! Ценно свидетелство за класово-партийния подход в подбора и издигането на кадрите в модната сфера е и още един спомен на Евгения Комисаренко: "Историята на ЦНСМ е като историята на българската държава, защото там имаше всичко, както е в телевизията,имаше всякакви хора, прослойки и т.н.: като почнеш от манекените, минеш през инженерите и художниците и стигнеш до шивачите и останалите изпълнители. Получава се едно цяло общество! И в това общество има всички пороци. Един от най-големите пороци беше назначаването на шефовете - по партийна линия! Те нищо не правеха,ходеха само с едни кепета и създаваха впечатление че вършат нещо. Аз съм сменила 17 директори! Всички бяха изпратени по партийна линия като временно назначение - това беше като пробен камък, да ги видеха какво ще направят. И ние ги учехме на занаят, за да разбират все пак нещичко!..." (35)

И макар че за съжаление у нас не са достатъчно проучени и анализирани репресиите в областта на облеклото и модата, тук може категорично да се отбележи, че и те са били страшни,жестоки и безмилостни, както да речем наказанията за разказване на политически вицове, за изпълнение на западна популярна музика или пък за дисидентство и инакомислие /достатъчно красноречиви примери могат да се дадат с трагичните и изпълнени със злощастни перипетии съдби на Сашо Сладура и Леа Иванова или Трифон Силяновски и Христо Колев/.
Връх в санкциите и наказанията по отношение на неконвенционално-то и оригинално облекло бележат 50-те и 60-те години, когато властта и нейните инструменти - в случая органите на милицията, подпомагани от тайните агенти и нещатните им сътрудници и пр. - яростно преследват модно облечените и модно изглеждащите млади /а понякога и не съвсем млади/ хора. Тоталитарната власт организира гонения и арести, та даже и заточаване и въдворяване на специални места - лагери, селища, поправителни домове и затвори по различни поводи - веднъж затова, че жените носят панталони;друг път - заради прословутите конски опашки; трети път - заради панталоните-чарлстон; четвърти път - заради дългите коси и бакембардите и т.н. и т.н.
Интересен ракурс към това време предлага известният наш сатирик Радой Ралин, с когото съм говорил неведнъж по тези въпроси. Според него,модните репресии у нас са част от сталинисткото отношение към изкуството и културата и особено много се разрастват след като в Съветския съюз забраняват списание "Звезда" /Ленинград/ и започват да преследват другояче мислещите поети и писатели и като цяло - дисидентски настроените интелектуалци и културни дейци. Забраната да се облича и носи даден тип облекло, смята той, е част от "ждановщината", от реакционното отношение към човешкия дух, към неговата нагласа за свежест, оригиналност, творчество. Записал съм следната мисъл на Радой Ралин, която смятам,че е твърде показателна за конкретността на тази бруталност, безпардонност и в същото време скудоумност в разправата с желаещите да бъдат различни,т.е. модерни: "Тогава беше забранено да носиш вратовръзка с по-крещящи цветове. Не можеше да са ярки тоновете! Суингът беше забранен. Конските опашки също. Даже имаше карикатуристи,които въведоха изразът "Подрязаха им опашките". Какво толкова страшно имаше в това!Или пък да речем също - преследването на късите поли. То беше за тях разврат. Печати удряха върху краката на момичетата.Ти си гледал филма "Строго охранявани влакове" - историята е същата. Другаде пък ги пращаха направо като проститутки в затънтени селца на България..." (36)

Парадоксално е, че гоненията и наказанията за "модни прегрешения" се засилват след прословутия Априлски пленум на ЦК на БКП през 1956 година. Не са пощадени и представителите на артистичните среди - певци,музикални изпълнители и актьори. Типичен случай в това отношение посочва известният наш театрален и филмов режисьор Вили Цанков, който по онова време е директор на Бургаския театър.От Държавна сигурност му нареждат да заповяда на една от своите артистки - Цветана Гълъбова да си отреже конската опашка. Режисьорът се опитва да се противопостави на тъпата инструкция с аргумент, че въпросната "модаджийка" е била по-рано четири години комсомолски секретар на ВИТИЗ и през цялото време е имала такава прическа. На което му отговорили,че вече времената са други. Самият Вили Цанков си спомня за абсурдните изстъпления на властта по отношение на външността на хората следното: "Случаят започна в годината на така наречения Априлски пленум. Между многото велики дела тогава властта бе започнала хайка срещу момичетата с конски опашки, т.е. против най-простата фризура, при която косата се изтегля назад и се привързва по подобие на опашка. Преследваха се също така брадати и хора с дървени копчета на връхните палта. Някои младежи за подобни неща отидоха на лагер. Това бе едно от най-глупавите и най-срамните измислици, може би на самия Тодор Живков. Основание затова имам, защото в Бургас той срещна на входа на хотела един щатен музикант с брада и го уволни." (37)
Защо се е дразнела толкова много от проявяваната оригиналност във външността официалната власт в бедна и изостанала страна като нашата, където проблем е бил не видът и не модерността на облеклото и допълне-нията, а въобще да се набяват каквито и да било дрехи, обувки, шапки /особено в първите години след втората световна война!/? Толкова ли страшно е било за режима носенето на дрехи, различни от сивите и едно-образни облекла, оформянето на прически в асинхрон с възприетите сем-пли до аскетизъм и старателно подстригани /"като партийни секретари"/ глави? Особено смешни и жалки са били случаите, когато старателните служители на органите за сигурността са преследвали онези млади хора, които са носели практични и удобни връхни палта с качулки /прототип на днешните канадки и парки/, наподобяващи на традиционните български ямурлуци. Явно санкцията е била не толкова поради някакви формално-естетически съображения, тъй като в едни времена се е преследвало едно, а в други - друго модно поведение, а по-скоро поради нежеланието на управляващите да допуснат отклонение от правия път, от "линията, начертана от партията". Само мисълта, че има някой,който си позволява да бъде различен в дрехите, в прическите, в обноските си, вече е влудявала режима и неговия репресивен апарат. И затова зад външната свежест и нестандартност управляващите са съзирали белезите на непослушанието, недисциплинираността и несъгласието с официалните порядки. В интерес на истината, следва да се признае, че едва ли е имало чак толкова желаeщи,които чрез облеклото си са се стремели да изразят своя антисъветизъм, антикомунизъм и антисоциализъм и така да проповядват бунтарство срещу комунистическата партия, социалистическата държава и нейните ръководители. В повечето случаи неординерният маниер на обличане и поведение би трябвало да се обяснява с естествения стремеж на хората към красота и свежест,актуалност и модерност, с желанието им за стойностна самоидентификация и в крайна сметка - със стремежа им да упражняват свещеното си право на избор на индивидуалност - в т.ч. и на външност според собствените културни, естетически, социални и психически мотиви.

Допълнителна ориентация за характера и естеството на модните заб-рани и репресии можем да получим и от откровенията на известни наши личности - интелектуалци, политици, артисти и др. в една проведена не-отдавна импровизирана анкета :
ЯВОР МИЛУШУВ /актьор/: "Помня, примерно, че беше 1968-ма година, когато веднъж на улицата ме спря милиционер. До пистолета си имаше ножица и искаше да ми изреже косата. Навремето носехме едни такива ямурлуци с копчета дървени, спираха ни и ни ги режеха. Ямурлуци, при това български! Сега канадки имвикат. Беше забранено да се носиш по този начин. На момичета пък им режеха полите - която е с макси, пък с мини..."
АНИ ИЛИНЧЕВА /телевизионен продуцент/: "Лично аз съм имала печат на крака за къса пола. Съжалявах само защото краката ми бяха хубави. Прибирах се от море, една лятна сутрин с нощния влак. Слязох и на гара София имаше милиционери, които слагаха печати за къси поли. Аз бях с пределно къса пола."
ЦВЕТАНА МАНЕВА /актриса/: "Била съм свидетелка на модни забрани. Не позволяваха да се носят мини-поли. И на мен ми се е случвало това. Имах инцидент в Созопол."
МАРИЯ ГИГОВА /треньор по художествена гимнастика/: "На моя съпруг, например, не му разрешаваха да си пуска брада и мустаци. Това е забрана в областта на мъжката мода."
ЛЕА КОЕН /музиколог и дипломат/: "В моята младост ми се е случвало - имаше по улиците милиционери, които мереха дължините на нашите мини-полички, сваляха ни ямурлуците, режеха ни конските опашки и т.н. Ние отъждествявахме всичко това с липсата на свобода,но по-късно разбрахме, че подстригването може да става по най-различни начини,както става и днес, тъй че свободата е нещо също много разтегливо. Всъщност това го е казал още Сервантес."
ПЕПА НИКОЛОВА /актриса/: "А-а-а- колко работи ми забраняваха: три четвърти панталони, поли с фусти. В Дирекцията на милицията все ме викаха, за да ми кажат: "Ти дете на народа ли си и ли дама от хайлайфа?" А аз бях дете на бедни родители и с едни басмички ходех. С какво можехме да ходим тогава? С една престилка карахме години наред, но това беше буржоазно влияние и беше много страшно."
ГЕОРГИ МАРКОВ /юрист, политик/: "Бях от онова поколение, на което му забраняваха много неща. Не ни даваха да носим дълги коси,защото се считаше, че "Бийтълс" са хулигани. С химикалка ни отбелязваха докъде може да стигат бакембардите ни и не даваха българските момичета да се носят свободно облечени с мини-жупи. Слава богу дойдоха времена, в които българските жени, които са едни от най-хубавите, да се носят както намерят за добре." (38)

4.2 Някои тенденции между 60-те и 80-те години

Българинът и българката са особено чувствителни на тема "красота", "мода", "стил", "модерност". Разкъсвани между немотията и мизерията, от една страна, табутата и ограниченията от идеологическо естество,от друга, както и сравнително оскъдната модна информация, от трета, те въпреки това в редица случаи съумяват да направят невъзможното, за да изглеждат добре, за да се идентифицират със стил и маниер, достоен за уважение и пропит с дух на свежест, елегантност и неординерност. Както и в другите страни по света, така и у нас носители на новата вълна в модата са предимно младите хора. Независимо от ограниченията и мерките срещу екстравагантно оформената им външност, налагани от властта и образователната система, те засилват всеобщия интерес и внимание към нестандартното облекло, към предизвикателните дрехи и украшения и генерално - към възможността и правото на отделния човек сам да определя и да преценя стила на собствения си външен вид. В това отношение най-бързо възприемат и на свой ред разпространяват новите модни образци поп-изпълнителите, спортистите, артистите, младата интелигенция, студентите и учениците. Те първи започват да носят новите прически,да популяризират мини-стила и анти-модата, да налагат неконвенционални модели на обличане и държане.
През 70-те и началото на 80-те години у нас официалната модна линия /лансирана най-вече от държавните текстилни предприятия, от модни къщи като "Лада" и по-разкрепостени структури като Центъра за нови стоки и мода/ наближава етапа на своето максимално либерализиране по време на тоталитарния режим,на т.нар." социализъм", "развит социализъм" и "реален социализъм". Специалистите от този период отбелязват, че дамската мода силно се ориентира към изявената женственост и класическата елегантност. Един от основните акценти пада върху усложнените модификации на ръкавите - от "реглан" през "кимоно" та до "смъкнатите" им разновидности от типа "риза-ръкав". В облеклата /особено връхните/ навлизат по-силно спортните компоненти, платките,множеството тегели, наборите и подсилената раменна конструкция. Пелерината и тренчкоутът стават твърде популярни и универсални облекла, носени предимно от служители, интелигенция и учащи се.Широко разпространените материи са велурът, габардинът, жоржетът, кадифето, крепдешинът, креп-сатенът, поплинът, туидът, шифонът и др. Както отбелязва една от известните по това време наши дизайнерки - Теодора Бояджиева: "Трите основни силуета - прав,полувтален и трапецовиден - се запазват в дамското облекло, но с тази разлика от модата през 1974 - 1975 г., че талията е силно подчертана с колан. Дрехата пада свободно и меко на гънки около фигурата /даже и в правия силует/. Обемът е силно увеличен. Това се постига чрез изправяне на линията на раменете /повдигнати - от самата кройка или с подплънки/, чрез смъкване на раменете, чрез удълбочаване на ръкавната извивка и общо разширение на ръкава, както и чрез лежери в корсажа и вереви, плисета и годета в полата. Но разширяването на полата изисква и нова дължина, която във всички случаи покрива коляното. Понякога дължината на полата стига до средата на прасеца, което е особено подходящо за младежкото облекло". (39)

В края на 70-те и началото на 80-те години българският моден дизайн набра доста голяма скорост и произведенията на художниците-приложници започнаха да се радват на все по-голяма популярност. През 1978 година в София отвори врати и първият бутик у нас - "Натали" на улица "Леге", в който се предлагаха произведения на известната наша стилистка Наталия Генова. За родните модни образци по това време по това време беше характерен стремежът към удобство, естетическа целесъобразност и простота. Модните творци се стремяха да съединяват постиженията на световния дизайн с нашите национални традиции и макар че често правеха това механично, съумяваха /доколкото това бе възможно в условията на държавния монопол/ да лансират своите идеи за актуално и функционално облекло.
Свой почерк и специфичен стил започнаха да налагат редица талантливи български дизайнери като Ани Стамболиева, Асен Котев, Владислав Шмидт, Георги Колев, Дориана Бакалова, Евгения Комисаренко, Жанет Стойчева, Мария Недкова, Стилиан Сивов, Теодора Бояджиева и др.
Животът и творчеството на един от най-интересните български стилисти Владислав Шмидт, прекъснати твърде рано заради прежде-временната му смърт, са показателни за това,че и у нас е имало създатели на облекло от висока класа - създатели, чийто произведения са белязани с ключовите думи "елегантност", "шик", "изтънченост", "финес". Кой бе Владислав Шмидт? Роден на 26 юни 1940 година в Русе и починал на 13 март 1993 година в София от инсулт. През годините неговото име все повече се затвърждава като символ на елегантността, нежната предизвикателност и изчистената линия. Завършил е "текстил" във Висшия институт за изобразителни изкуства "Николай Павлович" и по-късно е специализирал във парижката модна къща "Жак Естерел". Трайно свързал творческата си дейност с Центъра за нови стоки и мода и с предприятието "Боряна" в Червен бряг, стилистът винаги е респектирал с две неща хората, ценящи модата и стила на обличане. Първото е, че в неговите произведения кога пряко, кога косвено неизменно присъстват традицията и пиететът към нашия фолклор в това число и знаците, и символите на православната религия. Второто е, че благодарение на неимоверното си въображение, на личната си професионална техника на извайване на дрехата и ползотворната работа с манекените той създава неща, които се разпознаваха мигновено сред останалите по оригиналната кройка,по специфичната колористика и по качествената изработка. Шмидт обичаше модата. Той беше роден художник и скулптор на облекло. Колегите му ценяха тази изконна привързаност към модния дизайн, а по-младите го имаха за кумир и лидер. Дълбока диря остави след себе си и в областта на филмовата костюмография. "Козият рог" на Методи Андонов и "Фатална нежност" на Рангел Вълчанов (впрочем за втория филм бяха предназначени и едни от последните му творби) несъмнено се обогатиха от оригиналния почерк и пластичното изпълнение на Шмидт и на неговата работа по костюмите. Ценността на българската мода дължим на творци като Владислав Шмидт.
В началото на 80-те години от Париж се завръща Мария Иванчева, която завършва там Висшата академия за декоративни изкуства - специалност "Текстил и мода" и специализира колористика при професор Жак Филасие. Рисуваният текстил, живописването на коприната, търсенето на хармония между цвят и тъкан - ето кое е призванието на младата художничка. Роклите и шаловете, блузите и костюмите, създадени от нея имат претенцията на произведения на изкуството. Пък и самият творчески процес е много близък и подобен на процеса при живописта: рамка, върху която е опнат платът, фина работа с четката върху платното, което рисува художничката - платно, което впоследствие се превръща в изящна дреха.

Пак през 80-те дизайнерът Васко Василев прави своя бум със "Студио В 2", лансирайки нова и актуална младежка спортна линия в облеклата - блузони и функционални панталони,изработени от плата "Тивия". Макар и лимитирани /разбирай - и деформирани/ от държавно-партийните ограничения и контрол, типични за онези времена, успява да изпъкне и да даде резултати мениджърската активност и инициативност на такива стопански ръководители като Шалом Криспин, Нейка Василева и Румен Сербезов. Благодарение на тях става подмладяването на дизайнерските редици и настъпва значително технологично обновление в структурите на леката ни промишленост. Важен симптом /макар и по-скоро единичен, отколкото системен/ е признанието на родната ни лека промишленост зад граница. Един от примерите в това отношение е успехът на специализираното в производството на трикотаж, спортно облекло и конфекция предприятие "Витекс", което през 1989 година получава златен медал за качествен текстил на изложението прет-а-порте в Париж.
Но като цяло модната ни индустрия си остава в плен на планово-икономическото и държавното начало,на бюрократизма и на консервативния модел на управление. Тя бе оперирана от действените пазарни механизми, лишена от заряда на конкуренцията и поради това - застинала в поза, твърде чужда и далечна от най-добрите постижения в световното производство и търговия с облекла. Тази безизходица е и една от главната причина някои от най-добрите ни професионалисти в текстила и конфекционното производство да работят с ограничителни критерии, а някои от тях - да потърсят възможност за изява в странство. Тъкмо такъв е случаят с бившия научен сътрудник от Института по текстил в София Петър Мечев, който в началото на 70-те години решава да потърси професионалния си късмет извън България. Десетилетия по-късно в свое интервю за нашата преса той изповядва следното: "След завършване на висшето си образование работих първоначално в Габрово, а след това в Института по текстил, но и на двете места чувствах, че не мога да разкрия напълно всички свои възможности. У нас системата сковаваше инициативата и творческото начало, затова потърсих през 1971 г.свободата отвъд "желязната завеса". Заминах за Виена, където работих временно във фирма за пречистване на вода. Подадох документи за САЩ и Австралия, първо се получи потвърждение от Австралия и така заминах за Сидней" (40). В Австралия Петър Мечев първоначално усвоява тънкостите на конфекционерския бизнес от една българска еврейка, а по-късно създава своя фабрика и се утвърждава като завиден предприемач в модния дизайн и индустрията за облекло.
По този повод красноречиви са недоуменията на Пиер Карден, който три пъти посещава нашата страна и не успява да подпише нито един договор и да реализира нито една сделка. Години по-късно дизайнерът-легенда си спомня: "Няколко пъти съм бил в България. За нещастие това бе първата социалистическа страна,която посетих. Три пъти съм бил в България. Обиколил съм цялата страна - ходил съм навсякъде. Но за нещастие политиката попречи и не позволи раждането на лицензи. В професионален план постигнах много повече в Полша, Чехословакия, Югославия, Русия и други страни. Въпреки, че бях първият дизайнер, който посети България и на който бяха осигурени контакти на много високо правителствено, индустриално и културно ниво, никога не можах да направя добър бизнес с България. Защо? Не знам!" (41)

4.3 Българската мода след 10 ноември 1989 година

Българската мода, леката ни промишленост и като цяло създаването и производството на облекла,допълнения и други модни стоки претърпя генерална промяна /впрочем този процес съвсем не се е стабилизирал/ и в много нейни сектори дейностите започнаха от нулата. Върху текстила, модния дизайн и модната индустрия у нас процесите,свързани с демократизирането на обществото и прехода към пазарна икономика оттеканаха /резонираха/ почти идентично като и в останалите иконо-мически и културни сфери. Бяха разрушени,трансформирани и/или заличени традиционните държавни структури в областта на модата и минаха в историята такива обединения и модни къщи като "Валентина", "Лада", "Перун", "Руен", ЦНСМ, "Яница" и т.н. (В интерес на точността следва да се отбележи,че някои от тях - като например "Лада" и "Руен" днес активизират дейността си и възвръщат енергията си,предлагайки качествени и актуални модни стоки). Преобладаващата част от българ-ските модни дизайнери обаче останаха без постоянна работа и бяха принудени или да открият собствени ателиета и студия,или пък да се преквалифицират в упражняването на други дейности, а някои от тях да станат изпълнители в новооткрити фирми.
Вече в една свободно конкурираща се,пазарна ситуация /при цялата условност на тези понятия в преходния период/ започнаха да се създават и роят модни къщи и фирми, специализирани в производството на облекла и допълнения. Такава бе "Рейнбоу интернешънъл" с президент Румен Попов и водещи дизайнери за кратко време Владислав Шмидт, Васко Василев и други /тя обаче не просъществува дълго и след две-три годишно вегетиране бе закрита поради влошена икономическа конюнктура/. В началото и в средата на 90-те години възникнаха и започнаха да набират скорост такива модни къщи като "Рила стил", "Хрисома", "Жени стил", "Ариес уникат", "Лабео", "Магда мода", "Монтели", "Галатея" и "Дафне" /Варна/, "Парушев" и "Скарлет" /Велико Търново/, "Вива Жанет" и "Галинел" /Пловдив/, "Мод Мари" /Русе/, "Манийка" /Асеновград/ и др.С респектиращ обем от дейност привличат вниманието фирмите "Агресия", "Авис Рара", "Денил" и др.
Любопитна тенденция в преструктурирането на "модното пространство" у нас е стремежът на дизайнерите да се групират в общества, които периодично да представят своите колекции, а също така и да се събират на творчески разговори,колективно да отбелязват празници и годишнини и пр. Първата /след демократичните промени у нас от 1989 година насам/ по-голяма формация бе Фестивалът на модата "Дитта", който по-късно кой знае защо бе преименуван на Фестивал на висшата и авангардна мода. Създаден през 1990 година той дава възможност както на утвърдени наши стилисти, така и на никому неизвестни и правещи първите си крачки създатели на облекла да покажат срещу съответната такса пред широката публика /в т.ч. и телевизионна/ своите произведения. Няколко години по-късно към него бе създадена Асоциация на българските дизайнери с председател Едит Пафф, която е и собственичка на фирмата за организиране на модните прояви "Дитта".

През 1993 година бе учредена друга голяма модна организация - Форум на модата с инициатори дизайнери,модни журналисти и манекени - Натали Генова, Румяна Илиева, Йорданка Чернаева, Васко Василев, Илиян Йорданов, Адриана Цветкова, Иван Александров, Петър Генадиев, Любомир Стойков, Донка Ганева, Алис Крайчева, Румяна Григорова, Ирина Ангелова, Митка Кънева и Бистра Бранкова. Две години по-късно "Форум на модата" бе преименуван на "Форум Българска мода", като негово ядро се очертаха стилистите Анна Аврамова, Васил Василев, Даря Манченко, Иван Александров, Запрян Маринов, Мария Недкова, Натали Генова и др. Двете "конкуриращи се" модни организации - всяка със своите амбиции - от време на време регистрираха търкания и конфликти /така например част от дизайнерите,обединени в Асоциацията начело с Христо Карадочев и Джина Ник преминаха към "Форум Българска мода"/. Други пък утвърдени членове на "Форум Българска мода" като Запрян Маринов и Мария Недкова, а по-късно и Иван Александров го напуснаха, за да се отдадат на самостоятелна дейност и самостоятелни публични изяви.

4.4 Българската академия за мода

Българската академия за мода е сдружение с идеална цел, създадено през 1994 година в Париж от Донка Ганева, Румяна Григорова и Любомир Стойков. Тримата български модни журналисти са амбицирани от идеята да обединят усилията на повечето познавачи в сферата на модния дизайну нас и да дадат тласък в развитието на модната индустрия,на модното творчество. Почетен председател на академията е г-н Давид Пизанти - президент на Френската федерация на производителите на готово дамско облекло и директор на Дамския салон на "Прет-а-порте Париж". Председател на Академията е г-жа Донка Ганева, а заместник-председатели - Румяна Григорова и Любомир Стойков /последният е и председател на Художествения съвет на Академията/.
Журналистическо жури от 28 модни критици от всички основни медии в България, ръководено от председателя на Художествения съвет на Българската академия за мода, всяка година номинира най-добрите дизайнери, модни къщи,авангардни стилисти, модни фотографи и фирми,организирали най-представителни ревюта. Отличените получават най-голямата награда "Златната игла", изработена от бижутера Анжело Красини. Наградите се връчват при тържествена церемония (през 1995 година тя бе проведена в Народния театър "Иван Вазов", а през следващите години - в Националния дворец на културата), която се излъчва в централно време по Българската национална телевизия. Носители на наградата "Златна игла" за най-добър дизайнер на годината досега са били: Запрян Маринов/за 1994 г./, Мария Недкова /за 1995 г./, Жана Жекова /за 1996 г./, Фани Пападопулу /за 1997 г./ и Нели Колева /за 1998 г./. В разделите за най-добри модни къщи това са: "Рила Стил" /за 1994 г./, "Хрисома" /за 1995 г./, "Жени стил" /за 1996 г./, "Рила стил" /за втори път - през 1997 г./ и "Монтели" /за 1998 г./. За най-добри експериментатори в сферата на модния дизайн Академията отличава Кристина Хаджиева /за 1995 г./, Мариела Гемишева /за 1996 г./, отново Кристина Хаджиева - "Кристина Авангард" /за 1997 г./ и отново Мариела Гемишева /за 1998 г./. На тържествените церемонии се връчват също така наградите "Златна игла" за постижения в артистичната мода /тук фаворитки са Светла Димитрова - за 1997 г., и Мария Мичева - за 1998 г./, в областта на модната фотография /носители са били Румян Кирилов - Роми, Георги Дончев, Ангел Цветанов/, организирането на модни спектакли, както и за цялостно творчество. В последната категория досега са отличавани Йорданка Чернаева, Васил Василев и Натали Генова.
Академията за мода се занимава също и с подпомагането на младите дизайнери, осигуряването на точна информация за събитията в модата по света, организирането на срещи,дискусии и пресконференции, посветени на актуалните проблеми на българската и световна модна индустрия,на развитието на дизайна като творчество и изкуство, на ползотворните контакти между журналистите, пишещи на модни теми.

5. Нашите успехи по света

Не е много радостна цялостната равносметка за конвертируемостта на българския дизайн зад граница. Скромните успехи по света на облеклата и допълненията с марката "Made in Bulgaria" са пряко обвързани с незавидното състояние на родната лека промишленост, с прекъснатите /а в редица сектори на модната индустрия и липсващи/ традиции, със сериозното технологично и информационно, артистично и моделиерско изоставане от световните процеси. Модата не е единствено икономическа и технологическа субстанция. Тя е част от културата и субкултурата и когато се анализират нейните прояви в никакъв случай не бива да се елиминират или подценяват критерии и нагласи като "модерност" и "модерен дух", "вкус" и "елитарност на вкуса", "усет за новото" и "иновационна смелост". И все пак - кои са по-значителните ни постижения зад граница в модната сфера след 1989 година?
Сред българските модни къщи своеобразно първенство държи "Рила стил" с президент Хилда Савчева и водещи дизайнери - Искра Колева, Марина Младенова, Юлиана Кръстева и Георги Цалев. В продължение на няколко поредни години от 1994 г. насам модната къща участва редовно в най-престижното търговско изложение "Прет-а-порте" /Париж/ в Порт дьо Версай, където има запазен изложбен щанд на престижния втори етаж в Салона за дамска мода. Формулата на успеха й се дължи не само на максималното доближаване до потребностите от елегантни и практични облекла на съвременните представителки на нежния пол, но и на ревностното използване на висококачествени материали, сред които водещо място заемат естествените тъкани, обработени по специален начин. Произведенията на "Рила стил" са едновременно женствени и практични,удобни и модерни. В добавка - още един важен аргумент:те се предлагат на твърде достъпни цени на нашия пазар /въпреки че по-голямото количество е предназначено за износ/.
През 90-те години на нашия век модното образование у нас все повече се ориентира и уеднаквява с най-авторитетните педагогически системи, специализирани в сферата на конструирането и моделирането, мениджмънта и маркетинга, дизайна на дамско,мъжко и детско облекло, промоциите, макиажа и пр. Представител на това поколение стилисти е например Веселин Йорданов /завършил моден дизайн във филиала на "Ес мод" в Казабланка/, който след като в продължение на няколко години бе първи асистент на Лойд-Дейвид Клайн в модна къща "Гре", стана артистичен директор на модна къща "Ролман" в София. Друг млад творец на облекла, възпитаник на прочута чуждестранна школа е Емилиян Събев, който е възпитан в духа на едно от постмодерните течения в западноевропейския моден дизайн, респ. в "Студио Берсо" в Париж.
Отделни дизайнери от по-зрялата генерация, като например Запрян Маринов, Иван Александров, Мария Дженева, Мария Иванчева, Джина Ник и по-младите им колеги - Милена Марева, Атанас Парушев и др. участват в международни изложения и модни панаири било с изложбени щандове,било с колекции, демонстрирани на общи дефилета. Без да омаловажаваме значението на подобни изяви, ще трябва обаче да ги окачествим като твърде скромни и ограничени - по-скоро като изключения, отколкото като правило за развитието и просперитета на българския дизайн и на неговите прояви зад граница.
Като че ли едни от най-ярките международни успехи засега пожънаха младите български дизайнери и по-специално онези от тях,които в ролята си на финалисти от националния етап се състезаваха с най-добрите си връстници по света на заключителните конкурси за наградите на "Смирноф". От четирите ни досегашни финалисти - респ. Симеон Паскалев в конкурса "Опиянението от свободата" /в Кейптаун през 1995 година/, Вилма Стоянова в "Съкровено видение" /в Торонто през 1996 година/, Таня Попова в "Декаденс" / в Лондон през 1997 година/ и Александър Подолешев в "Метаморфози" /в Берлин през 1998 година/ най-добре се представи Таня Попова, която спечели второто място в изключително оспорвана конкуренция и бе журирана от комисия, чийто представител бе самият Аликзандър Маккуин /водещ дизайнер на "Живанши" и един от най-авангардните британски стилисти/. Тя схвана декаденса като кризисна проява в изкуството и във всекидневния живот. Но същевременно разбра "Декаденс"-а по-различно от традиционните му интерпретации: като нещо по-различно от днешния свят. В работата си по проектите на двата типа облекла тя се върна към изкуството на Древна Гърция, защото то е най-противоположно на нашата действителност. При подготовката си е вдъхновена както от произведенията на Оскар Уайлд, така и от големия театрален художник Леон Бакст (и по-специално от неговите скици по същата тема към балета "Следобедната почивка на фавъна"). Таня подсили деформираното и стигна до идеята за естетската аномалия на рамото само и само, за да изрази желанието си човек да се промени, да стане по-съвършен. Стремежът й бе да подчертае финеса на човешкото тяло. И успя да го постигне!

Престижен момент съдържат и ефектните изяви на красивите български манекенки и фотомодели, които работят в такива авторитетни и прочути в целия свят агенции като "Елит", "Форд", "Метрополитен", Сторм", "Идол", "Фешън", "Флеш", "Рикардо Гай", "Папараци Ой" и др. Без да имаме /поне засега/ световно известен топмодел от ранга на Клаудия Шифър и Наоми Кембъл, Синди Крофорд и Кейт Мос, Надя Ауерман и Естер Канядас, ние можем само да се гордеем, че такива модели като Амалия Тинчева и Илона Цакова, Калина Найденова-Сантонучи и Вера Йорданова, Евгения Калканджиева и Десислава Мандели, Ралица Петрова и Гергана Полежанова, Катя Лекарски и Албена Петрова, Ралица Балева и Ваня Грънчарова - Мали, Наталия Гуркова и Албена Ценева, Надина Зашева, Стела Стойкова и Светломир Захариев, Елина Кешишева, Мария Рашева и Божана Татарска са показвали /а повечето от тях продължават да го правят/ облекла по дефилета на висша мода на прочутите дизайнери Пиер Карден, Джанфранко Фере, Джорджо Армани, Исей Мияке, Кармен Карвен, Оливие Лапидюс, Пако Рабан, Соня Рикел, Шантал Томас и др. В прочутата верига от конкурси за красота "Мис Свят" в "Сън сити" (Южна Африка) през 1995 година България отбеляза най-големия си успех до този момент: Евгения Калканджиева бе класирана на 6-то място сред представителките от цялата планета, а четири години по-късно - през 1999 г., Мариян Кюрпанов повтори този успех като завоюва също така шесто място на конкурса за мъжка красота "Менхънт" в Манила. Известният български модел Наталия Гуркова - "Мис България`98", пожъна невероятен успех в нашата южна съседка - Гърция, като спечели титлата "Мис туризъм ъв дъ планет" през 1999 година.

Братята Давид и Жак Пизанти /за жалост Жак Пизанти вече не е между живите/ - български евреи, които през 40-те емигрират във Франция се още един категоричен пример за постигнати респектиращи резултати в производството и търговията с модни стоки. Жак Пизанти дълги години управлява една от най-добрите френски модни къщи "Пизанти", специализирали се в създаването и пласмента на луксозна конфекция, чийто клиентки са такива актриси като Мари Жозе Нат и Мишел Морган, а по-малкият му брат Давид Пизанти днес е председател на Федерацията на производителите на готово дамско облекло във Франция и директор на Дамския салон за прет-а-порте в Порт дьо Версай. Дори в далечна Австралия може да се открие българска диря в създаването на облекла. Нашият сънародник Петър Мечев (заселил се в Сидней през 70-те години на нашия век) е собственик на фабрика за дамски дрехи с персонал от 250 души. Освен в скъпите австралийски бутици, неговата продукция се изнася и продава в Нова Гвинея,Нова Зеландия и Хонгконг. На етикетите им до търговската марка е пришит българския трибагреник: "Исках да се знае, че тези стоки са произведения от българин. Въпреки, че избягах от родината си,винаги съм обичал България, винаги съм се чувствал българин и искам да остана такъв до края на живота си" (42).
Ако следваме логиката в търсенето на български следи в световната мода,неизбежно ще стигнем и до имената на Даниел Ещер /създателя на миди-стила, в чийто вени тече българска кръв/ и Силви Вартан /българска арменка, бивша съпруга на Джони Холидей/, която през 60-те години е един от най-скъпоплатените топмодели в Париж.

Впечатляващите с елегантността си българки и българи по света също могат да бъдат извор на национално самочувствие. Синът на Симеон ІІ - княз Кирил, и съпругата му Росарио Надал редовно оглавяват или са в водещи позиции на класациите за най-добре облечени светски персони в Западна Европа. Прочутата ни певица - Райна Кабаиванска също е сочена много често като пример за изисканост и добър вкус. Когато през 1998 година се срещнах и разговарях в Ню Йорк с г-н Стен Хърман, президент на Съвета на модните дизайнери в Америка, той не скри възхищението си от тази велика българка, наричайки я спонтанно "най-красивата жена", "най-елегантната дама", "най-добрата певица" на планетата.
Навярно списъкът с "отличниците" в модата щеше да бъде още по-дълъг и наградите - още по-големи ако българския моден мениджмънт бе по-професионален и с по-добри традиции.Не кой да е, а самият Пиер Карден твърди за България: "Вие сте страна с много добре развит текстил!" (43)

* * *
По принцип оценките - особено пък за произведенията на изкуството, са нещо условно и историята е твърде показателна за това:нещо,което днес се е харесвало и възхвалявало, след години е минало в пълна забрава и обратното - подминати и недооценени от критиката явления след време блясват със светлината си на шедьоври. С какво е характерна българската мода през двадесетото столетие? Поне с три особености. Кои са те?
Първата особеност е, че българската мода подобно на българската култура търпи влиянието на различни културни модели и етнически характеристики. Облеклото на нашите предци се е оформяло като резултат от индивидуалните и нерядко интуитивни преценки за красиво и елегантно плюс съпоставката с чуждестранните модни образци - най-вече идващи от Одеса и Санкт Петербург, Париж и Лондон, Виена, Букуреш, Белград и Ориента като цяло.
Втората особеност е, че макар и по-ограничено влияние върху стила на обличане и маниера на оформяне на външността са оказвали българските модни стилисти и дизайнери, мнозина от които са познавали в детайли чуждестранната линия и майсторски са пренасяли най-свежото и практичното в нашите условия, в бита и във всекидневието ни,като редом с това са обогатявали арсенала от своите изразни средства и по този начин са усъвършенствали модното творчество.
Третата особеност е, че модата - особено за младите и непокорни генерации десетилетия наред е била индикатор на социални настроения и лакмус на надеждна самоидентификация. Тя е и особено ценен признак за нагласата към новото, към промяната и към желанието за обновление и естетическо развитие.

Към изброените особености в развитието на българската мода през двадесетия век може да се добави и още нещо, твърде специфично за нашето модно светоусещане. Отвореността към новите стилове и бързината, с която се възприемат и възпроизвеждат тенденциите в облеклото и поведението,в стила на живеене и в маниера на общуване. Амалгамата от практичност и естетичност, занаятчийско съвършенство и информационна и технологична чувствителност - ето квинтесенцията на българското модно изкуство през изминалото столетие. Това е и перспективната формула за създаването на новите образи,новите форми, новите символи и знаци на съвременността!

-----------------------------------------------
(1) Чендов, Георги. Когато Русе беше Русчук. Изд. на ОФ. С., 1985 (от илюстрациите в книгата - текст на рекламна обява).
(2) Кореспонденциите са отпечатани в лондонския вестник "House bolo Worlds" - източник Ивайло Кръстев в периодичния печат от 1992 г.
(3) Дьо Бурбулон, Р. Български дневници. ИК "Колибри", С., 1995, с. 394.
(4) Столицата София. Градът в мозайка от снимки, картини и спомени, позабравени факти и припомнени имена. Изд.Столична община и НКИА ООД. С.,1999,с. 183 - 184.
(5) Русимова, Кръстина. Дантели раздиплиха тайни на родния "Бел епок". Г-жа Бурова блестяла в двореца с уникална рокля от "Пакен", сп. "За жената", м. юни 1997, с.16.
(6) Пак там, с.16.
(7) Следващото описание на някои модни тенденции е извлечено от модния преглед, публикуван в сп. "Мода и домакинство", бр.11, 1 октомври 1900, с.3.
(8) Описанието на лятната мода през 1901 г. е извлечено от модния преглед,публикуван в сп. "Мода и домакинство", бр.18, 15 януари 1901.
(9) Вж. по-подробно: "Преглед върху новостите в платовете за есента и зимата на 1909/1910 год." в сп. "Модерен шивач", бр. 1, януари 1910, с.6.
(10) Сарандев, Ив. Елисавета Багряна. Литературни анкети. "Христо Г. Данов", Пловдив, 1990, с.25.
(11) Найденова-Стоилова, Г. Лора - Яворов. Писма и документи. "Народна младеж". С.,1983, с.46-47.
(12) Из интервю на Любомир Стойков с Мариана Гендович, излъчено на 24 октомври 1997 г. в модното предаване "От игла до конец" по Нова телевизия.
(13) Георгиев,Г.София и софиянци - 1878 - 1944."Наука и изкуство".С., 1983, с.230.
(14) "Затрупана София" - спомени. В: Кирил Христов. Избрани творби. С.,1975, с.386.
(15) Distingue - фр. - т.е. изтънчено, изящно - б.м. Л.С.
(16) Споменът на Лиляна Видинска е записан на 17 септември 1996 година и е от личния аудио-архив на Любомир Стойков.
(17) "Последната дума на парижката мода. Интервю с Пелагия Видинска" - от Мелания, в. "Моден журнал" /месечна притурка на сп. "Домакинство и мода"/, бр.1, 1928 г.,с.2.
(18) Пак там, с.2.
(19) "Ревюто на Пелагия Видинска" - от Мелания, в. "Моден журнал" /месечна притурка на сп. "Домакинство и мода"/, бр.2, 1928 г., с.3.
(20) Цит. по спомена на Лиляна Видинска, записан от автора на 17 септември 1996 година.
(21) За подробности около първия конкурс за "Мис България" през 1929 година вж.: вестник "Зора" - броевете от 1928-1929 г.; "Женската красота" и "Най-красивата българка" във в. "Вестник на жената", бр. 356 от 9 февруари 1929 г.; "Конкурсът за най-хубавата жена на Европа" във "Вестник на жената", бр. 357 от 16 февруари 1929 г.; Лукова, Гергана. "Цяла София изпраща красивата българка за конкурса "Мис Европа" в Париж", в. "Труд" 14 - 17 май 1993; Балтова, Даниела. "Красива, по-красива,... фаворитка на банкер", в. "Вестник за жената", изд. от кооперация "Отечество", 16 май 1997; Божилов, Кирил. "Първата "Мис българия" успешно се конкурира с европейските красавици в Париж през 1929 г., в."Куриер 5", бр.50 от 14 декември 1995; Тахов, Росен. "Нашенка прецакана за "Мис Европа" през 1929 г., в."24 часа" от 2 декември 1995; Тенев, Драган. Тристахилядна София и аз между двете войни. изд. "Лика" С.,1994 и др.
(22) Споменът на Дора Недялкова е записан на 17 септември 1996 година и е от личния аудио-архив на Любомир Стойков.
(23) Вж. по-подробно: Тоалети от модното ревю на Даринка Гълъбова", в. "Седмица на жената", бр. 8 от 10 ноември 1929 г., с.4 /публикацията е подписана с инициалите Н.С./
(24) Тук и в следващите редове описанието е по: "Какво ни носи лятната мода", сп."Жената и нейният дом", месец май 1931.
(25) Из интервю на Любомир Стойков с Мариана Гендович, излъчено на 24 октомври 1997 г. в модното предаване "От игла до конец" по Нова телевизия.
(26) Проф. Динова-Русева, В. Никола Ганушев, забравеният", сп. "Лада", бр.4, 1989 г.
(27) За някои по-характерни особености в развитието на световната мода през ХХ век вж. по-подробно Стойков, Л. Модата: от Нефертити до топмоделите. "Амбелино арт". С., 1994, с.65 - 72
(28) "Една практична мода", в. "Седмица", бр.5, 25 януари 1946 г., с.13.
(29) Стойков, Л. Интервю със Сашо Йорданов, излъчено на 15 април 1995 в седмичното модно предаване "От игла до конец" с Л. Стойков по Нова телевизия.
(30) Пак там.
(31) Описанието на стила през втората половина на 50-те години е по: Вранчев, П. В: Моден журнал "Божур", бр.2, сезон пролет-лято 1956; бр.4, сезон пролет-лято 1957; бр.1 - 1958; бр.7, сезон есен-зима 1958-59 г.
(32) Вранчев, П. В: Моден журнал "Божур", бр.7, сезон есен-зима 1958-59 г.
(33) Недева, Донка."Двадесет и пет години!", сп."Божур", бр.3/1977, с.4.
(34) Споменът на Евгения Комисаренко е записан на 9 септември 1995 година и е от личния аудио-архив на Любомир Стойков.
(35) Пак там.
(36) Споменът на Радой Ралин е записан на 31 август 1996 година и е от личния аудио-архив на Любомир Стойков.
(37) Цанков, Вили. Сребърната паяжина. Издателска къща "Райвил". С.,1995, с.131.
(38) Отговорите са излъчени на 11 ноември 1996 година в седмичното модно предаване "От игла до конец" с Любомир Стойков по Нова телевизия (репортер Красимира Стоянова).
(39) Вж. по-подробно: Бояджиева, Теодора. "Общи насоки в дамското облекло за 1976", сп. "Божур", бр.6/1975, с.10-11.
(40) Лазов, Л. Българин диктува дамската мода в Австралия, в. "Експрес", 27 юли 1993 г.
(41) Изказването е взето от интервюто, което Пиер Карден даде на Любомир Стойков на 7 септември 1998 година в Кан.
(42) Вж. по-подробно Кулев, В. Габровец облича Австралия с дрехи, които се познават по българския трибагреник на етикета, в. "Континент", бр.151, 2 юли 1993; Вж. също: Лазов, Л. Българин диктува дамската мода в Австралия, в. "Експрес", 27 юли 1993 г.
(43) Изказването е взето от интервюто, което Пиер Карден даде на Любомир Стойков на 7 септември 1998 година в Кан.

© Любомир Стойков
Всички права запазени!